Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП против решение № 1649 от 9. 08. 2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3477 по описа за 2018 г. на съда, с което по жалба на „Пътстрой - Варна” ЕООД, ЕИК 103561242, е отменен ревизионен акт № Р-03000318000815-091-001/10. 09. 2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 306/21. 11. 2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Рира доводи за неправилност на изводите на съда, че заведените като дълготрайни материални активи МПС са използвани за икономическата дейност на дружеството, респ. носят икономическа изгода, и за тях следва да се признаят осчетоводените разходи за амортизация и другите разходи, свързани с експлоатацията на автомобилите за 2011 г. Твърди, че в хода на ревизионното, административното и съдебното производство дружеството не е представило доказателства във връзка с експлоатацията на активите, навело е само твърдения, които съдът без основание е приел за достоверни и достатъчни да обосноват извод използването им. Счита, че дружеството не следва да се възползва от привилегията, дадена с разпоредбата на чл. 10, ал. 6, изр. последно от ЗКПО, тъй като не са налице условията за начисляване на окончателен данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло жалбата на дружеството против ревизионния акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете...