Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „БГ Агро търговска компания“ ЕООД, гр. В., подадена чрез пълномощника адв.. М, срещу Решение № 2224 от 19. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 546/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-005/06. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите при О. В, потвърден в обжалваната част с Решение № МД-Т18008101ВН_001ВН/09. 01. 2019 г. на кмет на О. В, в частта с която са определени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ в размер общ на 73 366, 98 лв. относно силози, находящи се в имоти с идентификатор 10135. 4510. 808 и ид. 10135. 4510. 705 по КККР на гр. В. за периода 2013 г. - 2017 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е съобразил изводите си с установените по делото факти, поради което неправилно е приел, че металните силози са „строеж“ по смисъла на ЗУТ и следва да се квалифицират като „сграда“. Възразява срещу приетото от съда, че процесните силози не отговарят на определението за преместваем обект, като сочи, че силозите са метални съоръжения, които могат да бъдат отделени от повърхността и преместени в пространството, без да изгубят конструктивна цялост. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменен РА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Кмета на община В., не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на „БГ Агро търговска компания“ ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-005/06. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите при О. В, в обжалваната част, с която на дружеството за периода 2013 г. – 2017 г. са установени задължения по ЗМДТ за ДНИ и ТБО във връзка със силози, намиращи се в имоти, собственост на дружеството.

Съдът е приел, че РА е законосъобразен, тъй като след извършен анализ на писмените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е приел, че процесните силози представляват сгради, поради което попадат в обсега на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Този извод е формирал след граматическо тълкуване на Приложение № 2 от ЗМДТ „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти", част II. „Данъчна оценка на сградите“, таблица № 3, т. 3, която препраща към Таблица 4, б. „б“, в която е установил, че изрично е посочено, че силозите са селскостопански обекти – сгради, без да е направено разграничаване между различни видове силози. Като се е позовал на издаденото на дружеството РС № 83/13. 07. 2006 г. в което е посочено, че силозите са строеж първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и на РС № 21/29. 03. 2002 г., в което не е посочена категорията на строежа, е приел, че процесните силози са строеж по смисъла на ЗУТ и същите следва да се квалифицират като сграда по арг. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

От заключението на СТЕ за начина на изграждане на силозите е приел, че същите са изработени от метални конструктивни елементи и са разположени върху бетонов фундамент, за който са прикрепени чрез болтова връзка. Приел е, че макар съгласно експертизата силозите да могат да се отделят от фундамента и да се преместят, в случая те не отговарят на определението за преместваем обект дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като след премахване на металната част на силозите, остава бетонния фундамент, върху който всеки силоз е разположен. Този фундамент е трайно прикрепен към земята, от което следва, че се изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, като същевременно за поставянето на силозите на друго място е необходимо да се изгради нов фундамент. В подкрепа на становището си е посочил практика на ВАС. В заключение е формирал извод, че за процесните силози се дължи ДНИ.

Относно вменените задължения за ТБО съдът е съобразил разположението на имотите в урбанизираната територия на гр. В., както и е анализирал събраните доказателства за реалното предоставяне на всеки от компонентите на ТБО. Формирал е извод, че трите компонента въз основа, на които се дължи ТБО, са изпълнени. С оглед тези констатации е приел, че ТБО за периода 2013 г. – 2017 г. относно процесните силози се дължи. От ССЕ е приел, че размерът на задължението за ДНИ и ТБО е определен законосъобразно. По тези мотиви е отхвърлил жалбата на „БГ Агро търговска компания“ ЕООД. Решението е неправилно.

Въз основа на правилно установена фактическата обстановка, съдът е формирал неправилни изводи, в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на доказателствата, довели и до необоснованост на постановеното решение.

Настоящият касационен състав намира, че оспореният акт е издаден в противоречие с материално правната норма на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, според която с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Тълкуването на нормите на ЗУТ и ЗКИР, към които има препращане в редица текстове на ЗМДТ, дава основание да се приеме, че в случая с АУЗД е установен ДНИ за обект, който не е сграда. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда в обратния смисъл.

Спорен е въпросът за характеристиката на 5 бр. силози, намиращи се в имот с ид. 10135. 4510. 705 и 5 бр. силози в имот с ид. 10135. 4510. 808, собственост на касатора и дали същите представляват „сграда“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, обосноваващо дължимост на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за тях.

Законът за местните данъци и такси не съдържа легална дефиниция на понятието „сграда“. С оглед на това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24. 04. 1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) съдържанието на понятието „сграда“ следва да бъде това, което е дадено в други нормативни актове.

В разпоредбата на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието „жилищна сграда“. От съдържанието на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ се извлича описание за съществен белег на понятието „сграда“. Според него след завършване на грубия строеж, установено с протокол на общинската (районната) администрация възниква сградата като самостоятелен обект на прехвърлителна сделка. Последното налага извода, че понятието за „сграда“ е свързано с понятието за „груб строеж“, дефиниция за което се съдържа в нормата на § 5, т. 46 от ДР ЗУТ според която „груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителните работи.

По аргумент от чл. 110 ЗС, който определя сградата като недвижима вещ, наред с другите постройки, земята, растенията и всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката, съществен белег на сградата е прикрепването й към земята по траен начин.

Отнесени към настоящия спор, посочените разпоредби, заедно със събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената СТЕ обосновават извод, че неправилно съдът е възприел силозите за сгради.

Макар в закона да няма разграничение на различните видове силози, с оглед развитието на технологиите и за правилното решаване на спора, следва да бъде съобразена конструкцията на спорните силози и технологията на изработката им.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза конструкцията на процесните силози е изцяло метална, същите се състоят от отделни елементи, които се сглобяват на място помежду си посредством болтова връзка. От тези данни на експерта, настоящата инстанция приема, че силозите представляват сглобяема конструкция. Експертът е посочил, че силозите представляват съоръжения, предназначени за съхранение на зърно. Същите според експерта представляват затворен обем с цилиндрична форма с конусовиден завършек в горната си част, който условно може да се счита, че е отделен от атмосферата със стени и покрив, без тези характеристики да са достатъчни да се счита, че силозите са сграда. Тези констатации на вещото лице сочат, че процесните силози не отговарят на изискването на ЗУТ за изпълнение на „груб строеж“, във връзка с изграждането на сграда, доколкото същият, съгласно нормата на § 5, т. 46 от ДР ЗУТ и както беше посочено по-горе, е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покрив, без или с различна степен на изпълнени довършителните работи. В случая експертът сочи условно отделяне от атмосферата на затворен обем, а не изграждане на стени и покрив на конструкция.

Следва да бъде съобразено и че съгласно експерта, има разлика между металните силози и тези, изградени от бетон, от една страна в начина на изграждане – сглобяем при металните и монолитен при бетоновите, а от друга в начина на прикрепване към терена. При металните силози прикрепването е чрез разглобяема болтова връзка, позволяваща отделяне на силоза от терена без да се наруши неговата цялост, докато при бетоновите силози отделяне от терена е невъзможно и същото би довело до разрушаване на конструкцията.

Също от експертизата се установява, че процесните силозите са прикрепени към терена чрез болтова връзка към бетонов фундамент, която връзка е разглобяема и е възможно отделянето на силоза от терена, без това да доведе до нарушаване на неговата цялост. Това дава възможност според експерта силозът да бъде преместен и ползван на друго място със същото или сходно предназначение, без трайно да бъде променен начина на ползване на земята, от която е отделен. Независимо, че съгласно вещото лице силозите не са преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ и Наредба за преместваеми обекти за търговия, маси, павилиони, кабини и др. на Общински съвет Варна, посоченото води до извод, че процесните силози не са трайно прикрепени към земята, което както беше посочено по аргумент от чл. 110 ЗС е съществен белег на сградата като недвижима вещ. Нещо повече, видно от допълнителното заключение на СТЕ и съгласно приложените каталози за монтаж, силозите са доставени на отделни елементи и са сглобени на място, като болтовите връзки са разглобяеми и е възможно отделните елементи да бъдат отново разглобени. Според касационната инстанция не следва понятието за „сграда“ да бъде извеждано по аргумент за противното от „преместваем обект“, още повече, че според вещото лице, обект на преместване, чрез различни методи, могат да бъдат и сгради. В случая е без значение дали силозите отговарят на нормативното понятие за преместваем обект.

Неправилно съдът се е позовал на издадените разрешителни за строеж, като е приел, че те се отнасят за силозите, от което е формирал извод, че силозите са строеж, а следователно и сграда. От една страна, издаването на РС № 83/13. 07. 2006 г. за строеж първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не прави силозите сгради, доколкото нормата на ЗУТ категоризира сторежите, а в отделните точки на ал. 1 са посочени както сгради, така и съоръжения, инсталации и др. обекти, от което следва, че ЗУТ не приравнява строежа на сграда. От друга страна, видно от цитираните от съда разрешения за строеж - № 83/13. 07. 2006 г. и № 21/29. 03. 2002 г, както и разрешения за ползване към тях, същите касаят съответно складова база за производствено складова дейност и складова база с първи етап комплекс силози и склад №1 и втори етап – административна сграда и склад № 2, а не конкретно и самостоятелно изграждането на процесните силози. В същата насока е и заключението на СТЕ, според която силозите са изградени като част от складова база за приемане, съхранение и експедиция на зърно, като за посочения строеж са издадени разрешения за строеж от гл. архитект на О. В и разрешения за ползване от ДНСК София. Изложеното потвърждава, че съдът неправилно е възприел разрешенията за строеж като такива, касаещи конкретно и самостоятелно процесните силози, съответно неправилно е приел, че същите представляват „строеж“.

Неправилно е разбирането на съда, основано на Приложение № 2 от ЗМДТ „Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти", част II. „Данъчна оценка на сградите“, таблица № 3, т. 3 и таблица № 4, б. „б“, че силозите са класифицирани като селскостопански сгради. Приложение № 2 към ЗМДТ не определя обектите на данъчно облагане, а регламентира нормите за данъчна оценка на недвижимите имоти. Според т. 3, б. „б“ на чл. 6 процесните силози изрично попадат в определението за селскостопански обект, а не сграда. Касационна инстанция намира, че в приложение № 2 към ЗМДТ са регламентирани начини за определяне на данъчна оценка на различни обекти /жилищни и нежилищни/, без да придава на всички тези обекти статут на сграда по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон. Не ЗМДТ, а ЗУТ е специалният нормативен акт, според който се определя вида на подлежащите на облагане обекти с ДНИ и ТБО.

Не води до обратен извод и практиката на ВАС, на която се е позовал съда. Фактическата обстановка в цитираното от съда решение е различна, поради което приетото в него е неотносимо към настоящия спор. Както беше посочено по-горе, спорните силози са метални, изградени от отделни елементи, сглобени на място, по начин позволяващ във всеки момент разглобяването им до съставни части, както и отделянето им от фундамета, върху който са закрепени с болтова връзка по нетраен начин. За разлика от тези съоръжения, оранжерийните блокове, предмет на цитираното от съда Решение на ВАС, седмо отделение, по адм. д. №11392/2014 г. са трайно прикрепени към земята с ивични бетонови основи, което прави невъзможно преместването на конструкцията в протранството, без тя да изгуби своята индивидуализация и без възможност да бъде използвана на друго място със същото или сходно предназначение. В точно обратен смисъл е заключението на вещото лице по СТЕ относно процесните в настоящия спор метални силози. Съществена разлика е и че в цитираното решение, оранжериите са нанесени в кадастралната карта и скицата на поземления имот като сгради и са им присвоени идентификационни номера, а като официални свидетелстващи документи същите имат обвързваща съда доказателствена сила за вписаните в тях факти и обстоятелства, поради което съдът е длъжен да приеме отразените обекти за сгради.

В настоящия случай процесните силози не може да се определят като сграда и поради факта, че за тях не е определен идентификатор, а такъв се дава на всички сгради, тъй като идентификаторът е сред основните кадастрални данни за тези обекти, съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР.

Предвид горните съображения, съдът е извел неправилни изводи за правната същност на силозите, характеризирайки ги като „сграда“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и въз основа на това неправилно е приел, че за тях се дължи данък върху недвижимите имоти.

С оглед изложеното до тук, РА е незаконосъобразен и в частта на определените задължения за ТБО.

Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за имоти намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а според чл. 64, ал. 1 от закона таксата се заплаща от лицата по чл. 11. Според чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Макар че в чл. 11 законодателят говори за недвижими имоти, разпоредбата безспорно е свързана с чл. 10, ал. 1 от същия закон, според която, както вече беше посочено, облагаемите недвижими имоти са само разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Препращането към чл. 11 от закона в чл. 64, ал. 1 от същия налага извод, че данъчно задължени лица за ТБО са данъчно задължените лица за ДНИ. След като по своите характеристики и същност процесните силози не представлява сграда, както беше изложено, то незаконосъобразно и в нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ са установени задължения за такса за битови отпадъци за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Съобразно посочените мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново, с което да бъде уважена жалбата на „БГ Агро търговска компания“ ЕООД срещу РА в обжалваната част.

Предвид изхода на делото, своевременно заявеното искане и представените доказателства за извършването им, направените разноски в размер на 3 220 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 6 262, 94 лв. за касационното производство, следва се присъдят в полза на касатора.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2224 от 19. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 546/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на „БГ Агро търговска компания“ ЕООД, ЕИК 103173396, срещу Ревизионен акт № МД-РА-005/06. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите при О. В, потвърден в обжалваната част с Решение № МД-Т18008101ВН_001ВН/09. 01. 2019 г. на кмет на О. В, както и изцяло в частта на присъдените съдебни разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № МД-РА-005/06. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите при О. В, потвърден в обжалваната част с Решение № МД-Т18008101ВН_001ВН/09. 01. 2019 г. на кмет на О. В, в частта, с която за периода 2013 г. - 2017 г. на „БГ Агро търговска компания“ ЕООД са определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в размер общ на 73 366, 98 лв. /ДНИ - главница – 35671, 45 лв. и лихва – 10553, 05 лв.; ТБО – главница – 20913, 67 лв. и лихва – 6228, 81 лв./ относно силози, находящи се в имоти с идентификатор 10135. 4510. 808 и ид. 10135. 4510. 705 по КККР на гр. В..

ОСЪЖДА О. В да заплати на „БГ Агро търговска компания“ ЕООД, гр. В., ЕИК 103173396, сума в размер на 9 482, 94 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски общо за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.