Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "ДД инвест груп 2“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Д., ул.Първа, №15, представлявано от Д.П, чрез адв.. Д срещу решение № 2051/26. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 2345 по описа на Административен съд Бургас за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-429-0340959/19. 08. 2019г., издадена от началник отдел „О”ЕООД, представляващ автомивка „Д”ООД. От съставения за проверката протокол №0398165 е видно, че на 09. 07. 2019 г. не е извършвана контролна покупка на услуга „почистване на автомобил“ от клетка 2 на автомивка „Джани“, не е извършвано плащане и не е установявано по отношение на дружеството, че на клетката няма монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Уточнявани са само документални въпроси и лицата, които стопанисват съответните търговски обекти.
В деня на осъществяване на проверката по отношение на „ДД инвест груп 2“ ООД не е констатирано нарушение, поради което и неправилно по отношение на това дружество е приложена ПАМ, тъй като в ПИП №0340959 от 10. 06. 2019 г. дружеството „ДД инвест Груп 2“ ООД не фигурира като нарушител.
Според мотивите на административния акт, при извършена контролна покупка – услуга –„почистване на автомобил“ в клетка 2 на 10. 06. 2019 г. в 10. 00 ч, се установява, че в работещият обект няма монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС от одобрен тип.
По делото е установено и не се спори между страните, че в автомивка „Джани” функционират три обекта на самообслужване, като за всеки от тях има монтирано и функционира регистрирано в НАП фискално устройство. Всяко от устройствата има идентификационен номер и поддържа връзка с НАП /вж. ПИП№0340959/10. 06. 2019 г./. Ползваните фискални устройства, включително и това относимо към клетка 2, са TREMOL V-KL, което означава, че са от одобрен тип /вж. Регистър на одобрените типове ЕКАФП и ФПр., №677/14. 09. 2012 г./
Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредбата /ред. ДВ бр. 26/2019 г., в сила от 29. 03. 2019г./в редакцията й относима към датата на издаване на процесната заповед, при продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, всяка продажба се регистрира от ФУ по чл. 2, ал. 2, т. 1 или т. 2, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Това са ФУ – електронни касови апарати и фискални принтери по смисъла на чл. 2, ал. 2 като изискването за издаване на хартиен документ касае само тези устройства. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от същата наредба ФУ са и устройствата, вградени в автомат на самообслужване /ФУВАС/, каквото действа в обекта, предмет на оспорената ЗПАМ и спрямо които няма нормативно изискване за отпечатване на фискален бон на хартиен носител.
Посоченото по-горе е достатъчно основание да бъде отменена наложената ПАМ. Настоящият състав намира, че следва да бъде отбелязано и следното: определеният срок на ПАМ в размер на максимално установения от 30 дни е и несъразмерен по смисъла на чл. 6 АПК. В конкретния случай макар да разполага с възможност да извърши преценка и формално да е изложил мотиви, административният орган не е обосновал продължителността на срока за налагане на мярката.
Като е приел, че ЗПАМ е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и издадената ЗПАМ по изложените по-горе мотиви.
С оглед изхода на спора основателно е направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски. Направеното в съдебно заседание искане е в противоречие с т. 1 на ТР №6/06. 11. 2013 г., постановено по т. д.№6/2012 г., съгласно което се присъждат само тези разноски, които са реално заплатени и по делото са представени доказателства за това. Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което и претенцията за разноски следва да бъде уважена само по отношение на заплатената такса за първоинстанционното производство в размер на 50 лв. и за касационно обжалване в размер на 370 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ
ОТМЕНЯ решение № 2051/26. 11. 2019г., постановено по адм. дело №2345/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-429-0340959/19. 08. 2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ДД инвест груп 2“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Д., общ.Пазарджик, ул.Първа, №15, с ЕИК205569783, сума в размер на 420 лв. разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.