Образувано е по касационни жалби на 1) Б.Ч и 2) зам.-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие” на община Б. срещу Решение № 289/20. 02. 2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 3344/2018 г., с което е отменена Заповед № 3335/22. 11. 2018 г. на зам.-кмета на община Б., нареждаща спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и забрана на достъпа до строеж „Жилищна сграда”, находящ се в ПИ с идентификатор 07079. 820. 386 по КККР на [населено място], представляващ УПИ X-372, кв. 34 по плана на [квартал], [населено място], с адрес [улица].

„Т. К” ЕООД, чрез адв.. С, счита жалбата на Б.Ч за недопустима, а тази на зам.-кмета на община Б. – за неоснователна. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. 1. Касационната жалба на Б.Ч е недопустима.

С протоколно определение от 23. 01. 2019 г. съдът е заличил лицето от списъка на заинтересованите страни по делото. Определението е връчено лично на Чапаров на 04. 02. 2019 г. (л. 95) и няма данни да е обжалвано. Подателят на касационната жалба не е участвал в производството пред административния съд. Затова той не притежава правото на касационно оспорване като страна по делото – чл. 210, ал. 1 АПК.

С оглед на горното, касационната жалба на Чапаров следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство в тази му част – прекратено.

2. Касационната жалба на зам.-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие” на община Б. е допустима и основателна.

Отменената от административния съд заповед е издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ – поради извършване на строежа без влязло в сила разрешение за строеж. Налице са данни, че Разрешение за строеж № И-76/04. 09. 2017 г., въз основа на което е предприето строителството, е обжалвано. Компетентността да се произнесе по допустимостта и основателността на това отделно оспорване е административният съд – чл. 215, ал. 1 ЗУТ вр. § 44 П. З. З. (ДВ, бр. 25 от 2019 г.). При липсата на доказателства, че РС е съобщено на всички заинтересовани лица според условията и по реда на АПК (чл. 149, ал. 1 ЗУТ) или за изтичане на срока за обжалването му, евентуално за произнасяне по неговото оспорване, актът не е стабилизиран като условие да породи правните си последици. Доколкото влизането в сила на РС е юридически факт, подлежащ на обективна проверка, удостоверяването му върху документа от страна на администрацията не обвързва нито издателя на заповедта за спиране на СМР, нито съда, при преценката на предпоставката по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ, която е самостоятелна.

Обжалването на РС препятства влизането му в сила и съответно поражда фактическото основание да се разпореди спиране на строителството. Мярката е с временен характер до решаването на въпроса за влизането в сила на акта, респ. приключването на спора по законосъобразността му. В този смисъл е и Решение № 2246/12. 02. 2020 г. по адм. дело № 5784/2019 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлено оспорването на „Т. К” ЕООД на друга заповед за спиране на СМР относно различен обект в имота, предвиден със същото РС.

Отричайки предпоставката на упражненото правомощие, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество за отхвърляне на жалбата против заповедта.

Предвид основателността на касационната жалба на зам.-кмета на община Б., в полза на администрацията ще бъде присъдено поисканото в срок юрисконсултско възнаграждение, но само за касационната инстанция, тъй като пред административния съд не е заявено подобно искане.

Въпреки недопустимостта на жалбата на Б.Ч, искането за разноски на „Т. К” ЕООД няма да бъде уважено поради непредставяне на доказателства за извършването им.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на Б.Ч срещу Решение № 289/20. 02. 2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 3344/2018 г. И ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6633/2019 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.

ОТМЕНЯ Решение № 289/20. 02. 2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 3344/2018 г. И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. К” ЕООД срещу Заповед № 3335/22. 11. 2018 г. на зам.-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на община Б..

ОСЪЖДА „Т. К” ЕООД да заплати на община Б. разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението в частта, с която е прекратено производството, имаща характера на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част е окончателно.