Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Г. О срещу Решение № 82/08. 03. 2019 г. на Административен съд – В. Т по адм. дело № 890/2018 г., с което е отменено негово решение от 29. 11. 2018 г., приемащо за неоснователна жалба вх. № 94Ж-158/21. 09. 2018 г. на Д.Т.П юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв.

Ответникът Д.Т изразява становище за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Обжалваното съдебно решение е недопустимо.

Разгледаното по същество от административния съд решение от 29. 11. 2018 г. всъщност представлява писмо изх. № РД0600-162-1 на кмета на община Г. О до областния управител на област В. Т относно жалба вх. № 94Ж-158/ 21. 09. 2018 г. на Д.Т, съдържаща твърдение за некачествено изпълнение от общинската администрация на задълженията й по повод на събаряне на гараж в съсобствен имот, както и искане обектът да бъде премахнат на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ. В писмото е изразено становището на кмета на общината за неоснователност на жалбата на Тотева.

Сезиращата администрацията жалба вх. № 94Ж-158/21. 09. 2018 г. представлява сигнал по чл. 107, ал. 4 АПК. Решението на административния орган по подаден сигнал не подлежи на обжалване – чл. 124, ал. 2 АПК. Неподведомствеността на съда на тези административни производства е всеобща и обхваща както проверката на компетентността на органа, съдържанието и формата на акт, издаден по повод на сигнала, така и евентуалното непроизнасяне по заявени в него факти и обстоятелства.

Съдебното оспорване на (без)действието на администрацията отново би било недопустимо, дори и сигналът да се преценява извън процедурата по Глава осма от АПК, т. е. като искане за издаване на административен акт за премахване на обекта. Производствата по премахване на строежи по чл. 195, ал. 5 или по чл....