Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:И. Р. . при секретар С. М. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаЮ. К. по адм. дело № 7285/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на А. М. - гр. София, против Решение № 3277/ 19.05.2021 г. по адм. дело № 5302/ 2020 г. на Административен съд - София - град (АССГ).
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като неправилно с произтичащите от това правни последици.
Касационният жалбоподател - А. М. гр. София в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Алексиев, който поддържа касационната жалба. Развива съображения за основателност на същата, като твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Подробни съображения, в тази насока са развити в представените писмени бележки.
В тези допълнителни бележки, представени при даване хода по същество пред настоящата инстанция, процесуалният представител на касатора моли, съдът да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по няколко въпроса, описани в точки 1- т.3. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Г. Т. Л. ООД - гр. София, в съдебно заседание се представлява от адвокат М. А. от САК, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Същата развива доводи за правилност на атакуваното съдебно решение. Подробни съображения, в тази насока са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд - София град е ОСЪДИЛ А. М. - София да ЗАПЛАТИ на Г. Т. Л. ООД със седалище гр. София - сумата 726,62 лв., представляващи имуществени вреди - пропуснати ползи, съответстващи на законната лихва за периода от 12.05.2008г. до 12.07.2011г. върху сумата от 1896.00 лв.- платен депозит за освобождаване на стоки под митнически надзор, определен с Решение № 671/ 11.11.2008г. на началника на М. А. С. отменено с Решение № 2671/ 29.07.2010 г. по адм. дело № 1912/ 2009г. по описа на Административен съд София - град, влязло в сила на 11.04.2011г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на исковата молба - 31.10.2011г., до окончателното изплащане на сумата. Освен това е ОСЪДИЛ А. М. - София да заплати на Г. Т. Л. ООД, сумата от 325, 00 лева, представляващи разноски по делото.
За да стигне до този правен резултат АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства е приел за безспорно, че с Решение № 2671/ 29.07.2010г. по адм. дело № 1912/ 2009г. по описа на АССГ е отменено Решение № 671/ 11.11.2008 г. на началника на М. А. С. Актът на АССГ е оставен в сила с Решение № 5062/ 11.04.2011г. по адм. дело № 12308/ 2010г. по описа на ВАС.
Преценил е за доказано твърдението от исковата молба, че внесеният депозит от 1896.00 лева е определен незаконосъобразно, като единственият начин за освобождаване на стоката от митнически контрол е било неговото внасяне. Основанието за обезщетяване на твърдяната имуществена увреда, поради неизползване на паричните средства е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Ищецът незаконосъобразно е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва за забава.
Сметнал е, че за времето от 12.05.2008 г.- датата на внасяне на сумата 1896.00 лв. до нейното възстановяване на 12.07.2011г., ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствените си средства в размер на 1896.00 лв., и е понесъл вреди, за периода на задържане на сумата, който размер не следва да се доказва изрично.
Достигнал е до извод, че размерът на пропуснатите ползи, които подлежат на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради техния сигурен характер, представлява лихвата за забава върху депозита от датата на учредяването му до датата на възстановяването на сумата.
Съдът е преценил, че в случая е налице и третата предпоставка - наличие на пряка причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената имуществена вреда, предмет на предявения иск в размер от 726, 62 лева.
Предвид изложеното съдът е приел, че са налице всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, в размер на исковата сума 726,62 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба в съда - 31.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.
При изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на исканията и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК.
Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се приповтарят с оглед чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията е визирана в чл. 1, ал. 1 и чл.4 ЗОДОВ.
Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неотчитане на обстоятелството, че не e била налице реално претърпяна вреда.
Законосъобразно съдът е приел, че в случая се установяват по безспорен начин претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отменено като незаконосъобразно Решение № 671/ 11.11.2008 г. на Началника на Митница „А. С. .
Правилно в обжалваното решение е посочено, че са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност.
Налице е и втората предпоставка– претърпяна вреда, поради засягане на имуществената сфера на търговското дружество. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, в посочения размер от 1896.00 лева. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорения акт внесената сума има характер на депозит и обезпечава едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като решенията на съда са влезли в сила е отпаднало законовото основание за задържането, както и характера й на депозит. Ищецът е бил лишен от сумата, платена като депозит, следователно той е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - чл.51, ал.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД. Сигурната възможност за увеличаване на имуществото е била налице, тъй като в конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.
Правилен е изводът на съда, че дружеството със сигурност е щяло да реализира ползите, които твърди, че е пропуснало, които могат да се присъдят като имуществена вреда, тъй като имат сигурен характер и са в резултат на отменения като незаконосъобразен акт.
Налице е и пряка причинно - следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и вредите. Ищецът за да освободи стоките си от Митница „А. С. е бил обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по - големи загуби за себе си.
При условие, че митническите органи не биха издали незаконосъобразния акт, ищецът не би се лишил от собствените си средства и възможността да ги ползва. Следователно, действията на служителите на касатора, ответник в първата инстанция, обективиран в издадения акт– отменен впоследствие като незаконосъобразен, са единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението.
Неоснователни са и доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ - съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а определената сума е предвидена за директно покриване на по - високите митни сборове. В тази връзка неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.
Налага се извода, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на касатора, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС)- ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: „1. Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ вр. чл. 98 Р952/2013г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение, съгласно Регламент 2913/ 92г. и Регламент 2454/ 93г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели ?“ :
Нормата на чл. 267 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) /ЕС/, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Поставените в становището на касационния жалбоподател въпроси са неясни, не са формулирани като такива, касаещи тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС и в този вид са неотносими към спора. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз, от връзката между втора и трета алинея от член 267 ДФЕС следва, че посочените в трета алинея юрисдикции имат същото право на преценка, както всяка друга вътрешна юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да им даде възможност да се произнесат с решение. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т. е. ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора (Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, Решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi,т.26, Решение от 06.10.2021г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т.34).
Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Никъде в исковата молба няма позоваване на нарушаване на правото на Европейския съюз като основание на иска. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от отменен индивидуален административен акт, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, в който случай дори предварителната отмяна на съответния административен акт не е необходима. Освен това, производството по установяване на митнически задължения, в случая на тяхната липса, е приключило с влезли в сила решения на националния съд, като по силата на българския процесуален закон правните последици на тези актове се заличават, считано от момента на издаването им. По тези въпроси няма спор в процеса. Въпросите всъщност не касаят относимия към спора въпрос, а гравитират около правомощието на митническите органи да изискват обезпечения. Това правомощие обаче не е спорно в настоящия процес.
Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения решението на административния съд, като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника от настоящата съдебна инстанция, следва да се присъдят сторените разноски, като се осъди касатора да заплати сумата от 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 13.09.2021 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3277/ 19.05.2021 г. по адм. дело № 5302/ 2020г. на Административен съд - София - град.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция „Митници“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: „Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ вр. чл. 98 Р952/2013г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо дружеството, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92г. и Регламент 2454/93г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели?“
ОСЪЖДА А. М. - гр. София да заплати на Г. Т. Л. ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. К. А. Д. № 84, ет.1, aп. 1 направените в касационното производство разноски в размер на 300.00 (триста) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. Р. п/ Юлиян Киров