Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д.К, срещу решение № 556 от 06. 11. 2019 г., постановено по адм. дело № 222 по описа за 2019 г. на Административен съд – Монтана. С него Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на Р.П сумата от 5 699, 64 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), за периода от 10. 10. 2017 г. – 10. 04. 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08. 11. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено на процесуалния представител на ответната страна.
Ответникът – Р.П в писмен отговор на касационната жалба и с последващи молби до съда от 14. 05. 2020 г. и 22. 05. 2020 г., оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството...