Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез юрк.. Б, против решение № 7444/29. 11. 2019 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 8121 по описа за 2019 г. на този съд. Със съдебното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № УДВ-42/05. 06. 2019 г., издаден от КЕВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи доводи за недопустимост на решението като произнесено извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност с разглеждане на въпроси по регулиране на дейностите в енергетиката, който са от компетентността на КЕВР според чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЕ. Оспорва изводите на съда за обвързана компетентност на КЕВР при прекратяване на лицензията на основанието по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Твърди, че бездействието на синдика да инициира производство за прекратяване на лицензията е в причинна връзка с установяването на задължения за лицензионна такса. Моли за обезсилване или отмяна на решението.

Ответникът - [Фирма 1] /в несъстоятелност/, ЕИК 813143396, оспорва касационната жалба с подробни доводи, съдържащи се в писмен отговор, подаден чрез адв.. Д. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срока по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

С процесното решение АССГ е отменил АУПДВ УДВ-42/05. 06. 2019 г., издаден от КЕВР, с който в тежест на [Фирма 1], /в несъстоятелност/ са установени задължения за годишни лицензионни такси за дейността по чл. 39, ал. 3 ЗЕ за отчетен период 2017 г. в общ размер 2000 лв. /т. 1 от разпоредителната част/, с лихви за забава в общ размер 85 лв., /т. 2 от разпоредителната част/ и законната лихва върху сумата 2000 лв., считано от 01. 01. 2018 г. до извършване на плащането ѝ по сметка на КЕВР, /т. 3 от разпоредителната част/. Общият размер на установеното задължение за лицензионна такса е сбор от неплатените първа и втора вноски по отчетни периоди. Задължението за главница е определено по простата такса в размер 2000 лв. годишно, тъй като не са отчетени приходи от лицензионна дейност за пропорционалната компонента от таксата. Въз основа на изяснената и безспорна фактическа обстановка административният съд е приел, че [Фирма 1], /в несъстоятелност/ е получил на 10. 03. 2008 г. лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия за срок 20 години. С решение № 1175/16. 12. 2013 г. на Окръжен съд Варна по т. д. № 1132/2012 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Съдът е съобразил действието на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Посочил е, че обявяването на лицензианта в несъстоятелност представлява основание за прекратяване на лицензията по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗЕ, като инициативата за прекратяването на лицензията може да бъде както на лицензианта, така и на администрацията. Решаващите мотиви на съда са за противоречащо на материалния закон и на целта на закона издаване на АУПДВ от КЕВР, вместо решение за прекратяване на лицензията. Издаването на оспорения акт в тази хипотеза съдът е определил като противоречащо на забраната да се черпят права от собствено недобросъвестно поведение. Обжалваният съдебен акт е правилен.

Първостепенният съд не се е произнесъл свръхпетитум. С решението му е разрешен спора за съществуването на установените с обжалвания акт публични вземания и за законосъобразността на утежняващия административен акт. Пред съда не е отнесен спор по въпрос от компетентността на КЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗЕ и такъв не е решен. В мотивите на съдебния акт е обсъдено осъществяването на прекратяващ за правата по лицензията юридически факт – обявяването на лицензианта в несъстоятелност (чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗЕ) само за целите на проверката за законосъобразност на акта по чл. 146 АПК. Според настоящата инстанция касаторът смесва начина на осъществяване на правоприложната дейност – при обвързана компетентност или оперативна самостоятелност с инициативата за започване на производството за издаване на индивидуален административен акт, като най-използваната форма на изпълнително-разпоредителна дейност. От обстоятелството, че и лицензиантът може да инициира производство за прекратяване на лицензията (чл. 70, ал. 2 от Наредба № 3 от 21. 03. 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката), не следва дискреция на Комисията при постановяването на решението.

Правилен е изводът на административния съд за издаване на АУПДВ от КЕВР при превратно упражняване на властнически правомощия. Дружеството - лицензиант е обявено в несъстоятелност с Решение № 1175/16. 12. 2013 г. по т. д. №1132/2012 г. по описа на Окръжен съд - Варна. По силата на предвиденото в текста на чл. 714 ТЗ, вписаното решение за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение. Вписването в ТР притежава оповестително действие спрямо третите лица, включително КЕФР. Това означава, че КЕВР е трябвало, на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗЕ да издаде решение за прекратяване лицензията на "ПОЛИМЕРИ" - АД - в несъстоятелност. Вместо това, са начислени вноски по лицензията за 2017 г., на обявеното в несъстоятелност дружество, въпреки вписването в ТР.Оние на годишната лицензионна такса е не простото усвояване на лицензия за дейности в енергетиката, а и извършването на лицензионна дейност. Оспорения АУПДВ е издаден на 05. 06. 2019 г., т. е. повече от петгодишен период след обявяване на дружеството в несъстоятелност и вписване на това обстоятелство по законовия ред в ТР. В този смисъл е обоснован първоинстанционният извод, че процесният АУПДВ е издаден в несъответствие с целта на закона. В същият смисъл е и приетото в Решение № 5818/17. 04. 2019 г. на ВАС, Първо отделение по адм. д. № 15283/18 година.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7444/29. 11. 2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 8121 по описа за 2019 г. на този съд. Решението е окончателно.