Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
Касаторът А.К моли да бъде отменено решение № 7775/19. 12. 2018г. по адм. д. № 5392/2017 г. на АССГ, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 202822-1/23. 12. 2016г. на главен инспектор Д.А в отдел „ОП-Витоша“ на Дирекция „ОП“ към Столична община. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по задълженията за данък върху превозните средства и по възражението за изтекла погасителна давност. Съображения излага в жалбата си. Моли съдът да се произнесе по направеното възражение за изтекла давност или да върне делото на АССГ за произнасяне по възражението и да се отмени АУЗД.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 7775/19. 12. 2018 г. по адм. д. № 5392/2017 г. на АССГ е изменен акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 202822-1/23. 12. 2016 г. на главен инспектор Д.А в отдел „ОП-Витоша“ на Дирекция „ОП“ към Столична община, като са намалени определените данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. С допълнително решение №2019/25. 03. 2019 г. по същото дело е допълнен диспозитива на решението от АССГ като е добавен изразът: както и съответните лихви за забава общо за данък върху недвижимите имоти 2890, 47лв и върху такса битови отпадъци 1228, 78лв. Решението е съобщено на страните на 4 и 8. 04. 2020 г., не е било обжалвано и е влязло в сила.
С определение № 32/03. 01. 2020 г. по адм. д. № 6893/2019 г. на Върховния административен съд, образувано по жалбата на Кънчев е отменено определение от съдебно заседание на 15. 10. 2019 г. за изясняване на делото и даване ход по същество и е прекратено производството по адм. д. № 6893/2019 г. на ВАС и е изпратено делото на АССГ за постановяване на допълнително решение по чл. 176 от АПК в частта, с която в АУЗД № 202822-1/23. 12. 2016 г. на главен инспектор Д.А в отдел „ОП-Витоша“ на Дирекция „ОП“ към Столична община са определени задължения за данък върху превозните средства за 2015 г. и 2016 г. с лихви и за произнасяне по вързажение за изтекла погасителна давност за всички определени в АУЗД задължения с лихви. С определението е разпоредено след постановяване на допълнително решение и изтичане на срока за обжалване делото да бъде върнато на ВАС за произнасяне по касационната жалба против акта. С решение № 318/14. 01. 2020 г. по адм. д.№ 5392/2017 г. на АССГ е допълнен диспозитива на решение № 7775/19. 12. 2018 г., допълнено с решение № 2019/25. 03. 2019 г. така: след изразът „Отхвърля жалбата в останалата част за разликата от 4404, 83лв главница и 1228, 78лв лихви“ добавя изразът: „включително и по отношение възражението за изтекла погасителна давност.“ В мотивите на допълнителното решение съдът е обсъдил доводите на касатора за неправилност на акта в частта за определени задължения за 2015 г. и 2016 г. за данък върху превозните средства с лихви и за погасяване по давност на всички определени в акта задължения с лихви. Решението е съобщено на страните на 20 и 28. 01. 2020 г. Страните не са подали жалба против второто допълнителното решение и то е влязло в сила.
В касационната жалба е направено искане актът да бъде отменен. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до законосъобразен извод за частична основателност на жалбата против акта в частта за определените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, които е изменил съобразно заключенията на приетите, неоспорени техническа и счетоводна експертизи. По делото е установено, че касаторът погрешно е декларирал имотите с по-голяма площ от посочената в нотариалните актове. Техническата експертиза е потвърдила това признание, а вещото лице от счетоводната експертиза е определило размера на дължимите данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци предвид данните в техническата експертиза за квадратурата на имотите по нотариалните актове. За да отмени частично акта съдът правилно се е позовал на чл. 14 и чл. 18 от ЗМДТ. В частта, с която е отхвърлена жалбата против акта в частта за определени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в размер 1312, 42лв за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7775/19. 12. 2018 г. по адм. д. №5392/2017 г. на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА А.К да заплати на Столична община-Дирекция „Общински приходи“ 1312, 42лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.