Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Н.П, [населено място], приподписана от адв.. М, против Решение № 539 от 16. 10. 2019 г., постановено по адм. дело № 689/2019г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/06/1/0/02530/2/01/04/01 с изх. № 01-153-6500/134 от 04. 04. 2019 г. на Директора на О. Д на ДФ“Земеделие“ – гр. П. и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв.

С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и бланкетно твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуания такъв, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК, се претендира отмяна на решението.

Ответникът – Директор на О. Д на ДФ“Земеделие“ – гр. П. – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Х, по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Плевен е бил АУПДВ № 15/06/1/0/02530/2/01/04/01 от 04. 04. 2019 г. на Директора на О. Д на ДФ“Земеделие“ – гр. П.. С него...