Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.К от [населено място], подадена против Решение № 193 от 07. 06. 2019 г., постановено по административно дело № 456/ 2016 г. по описа на Административен съд С. З (АС С. З) в неговата отхвърлителна част.

Касационният жалбоподател Г.К счита съдебното решение в неговата отхвърлителна част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допускане на съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Смята, че АС С. З неправомерно отхвърля изцяло всички искови претенции за имуществени и неимуществени вреди срещу О. С. З.

Счита, че общината не е била създала програма за отпускане на стипендии и финансово стимулиране на деца и младежи с изявени дарби, поради което същата следвало да бъде подведена под отговорност за вредите, описани в исковата молба и да дължи тяхното обезщетяване.

Посочва наличието на съществено процесуални нарушения, поради това, че съдът формира решението си само върху част от събраните доказателства и не обсъжда всички нарушения.

Оспорват се изводите на съда, относно липсата на причинно следствени връзки между здравословното състояние на лицето и административното правоотношение и неоснователността на претенцията в тази й част.

Иска отмяна на съдебното решение в неговата отхвърлителната част и да се уважат исковете за имуществени вреди в пълен размер спрямо МОН и О. С. З, като убедителни и изцяло доказани.

По делото е постъпила и касационна жалба на Министерство на образованието и науката (МОН), насочена срещу Решение № 193/ 07. 06. 2019 г. по адм. дело № 456/2016 г. на Административен съд отм. а Загора в неговата осъдителна част.

Касационният жалбоподател МОН счита съдебното решение в неговата осъдителна част за необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Намира, че не може да се приеме, че претърпяната от ищеца вреда, представлява пряка и непосредствена последица от действията на министъра на образованието и науката, тъй като не съществува причинно следствена връзка между двете, поради което счита, че не са налице предпоставките, обосноваващи отговорността на държавата в лицето на МОН.

Моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и да се отхвърли предявения иск срещу МОН.

В писмен отговор, подаден от Г.К чрез пълномощника - П.К, се моли да се остави без уважение касационната жалба на Министерство на образованието и науката.

О. О. С Загора, в съдебно заседание се представлява от юрискносулт Вълчева, която моли да се остави без уважение касационната жалба на Г.К.С, че решението на първоинстанционния съд е постановено изцяло правилно и обосновано и поради това моли да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Счита, че решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими.

Адм. съд е бил сезиран с исковата молба на Г.К, с която в условията на обективно и субективно съединение са предявени четири иска с правно основание чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. за имуществени и неимуществени вреди срещу Министерство на образованието и науката гр. С. и срещу О. С. З с искане да бъдат осъдени солидарно да й заплатят обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

С обжалвания съдебен акт, АС С. З е ОСЪДИЛ Министерство на образованието и науката на основание чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр и Решение №268/ 14. 12. 2012г. на Комисията за защита от дискриминация да заплати на Г.К сумата от 3240 лв /три хиляди двеста и четиридесет/, представляваща обезщетение за имуществени вреди за 2011г. и 2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от 03. 01. 2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 3240лв /три хиляди двеста и четиридесет/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за 2011г. и 2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от 03. 01. 2013г. до окончателното плащане, КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 25 000 лв /двадесет и пет хиляди/ лева.

На следващо място е ОТХВЪРЛИЛ иска на Г.К против Министерство на образованието и науката за заплащане на обезщетение на основание чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр. и Решение № 268/ 14. 12. 2012г. на Комисията за защита от дискриминация за причинени неимуществени вреди – „аденом на хипофизата“ в размер на 25 000лв, / двадесет и пет хиляди/.

В частта за разноските е ОСЪДИЛ Министерство на образованието и науката да заплати на Г.К сумата от 469. 23 лв. /четиристотин шестдесет и девет и двадесет и три/, представляваща възнаграждение за един адвокат и разноски по делото, както и да заплати на Административен съд С. З сумата от 1633. 78лв. /хиляда шестстотин тридесет и три, седемдесет и осем/, представляваща възнаграждения на вещи лица.

Освен това е ОТХВЪРЛИЛ иска на Г.К с правно основание чл. 74 ал. 2 от ЗЗДискр и Решение № 268/ 14. 12. 2012г. на Комисията за защита от дискриминация - срещу О. С. З.

Решаващият съд за да достигне до този резултат намира, за частично основателна претенцията срещу МОН за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени негативни преживявания по т. 2 от петитума на исковата молба за сумата равна на двойния размер на едногодишните стипендии- 3240лв. Преценил е, че в останалата му част до 25 000 лв. искът за неимуществени вреди по т. 2 от петитума следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Адм. съд е счел за неоснователна исковата претенция за заплащане на обезщетение за заболяването [диагноза], като последица от дискриминацията, преживяна през 2011г. и 2012г. Посочил е, че [заболяване] е резултат от [диагноза] и неговото лечение с флупентиксол, потискащ допаминовата медиация в допаминовите пътища в ЦНС, който е увеличил нивото на пролактина и е довел до [диагноза] – като е посочил заключението на вещото лице на стр. 665 (гръб), том ІІ по делото. От своя страна ОКР е било предизвикано от [диагноза] още от ранна детска възраст, а ендокринни наблюдения върху ищеца датирали от 2006г., според вещите лица, включително [диагноза] е довело и до [диагноза] от 2010г.

Преценил е, че заболяванията на ищеца нямат никаква причинно следствена връзка с дискриминация, а датират като разстройства отпреди 2011г., доколкото промени във физиологичното състояние са били налични и преди ноември 2012г.

Намерил е, че четирите искови претенции срещу община С. З следва да бъдат отхвърлени изцяло по аргумент от чл. 6 ал. 2 от ЗЗДискр и предвид, че дискриминацията е причинена от дискриминационен подзаконов нормативен акт, който е изработен от орган на централната власт– МОН, конституиран като ответник по делото с исковата молба.

Допълнително е изложил аргументи, че исковете, предявени срещу О. С. З в субективно съединение следва да бъдат отхвърлени и по аргумент от диспозитивната част на Решение № 268/ 14. 12. 2012г. на КЗД, с което нарушение на антидискриминационното законодателство е установено по отношение на ищеца, извършено от ответника Министерство на образованието и науката и причинено от конкретни разпоредби на подзаконов нормативен акт.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение на адм. съд за правилно, а подадените срещу него касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Неправилно касационните жалбоподатели считат, че решението на АССЗ е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд. на база изяснената фактическа обстановка и след приложение на относимата правна уредба е изложил обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и съдържат отговори на спорните въпроси - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК.

Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Назначени са исканите съдебни експертизи, които са послужили за преценка основателността на исковите претенции. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните.

Неоснователни са и твърденията, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон.

Неоснователно в касационната жалба на МОН, са изложени твърдения, че иска се явява изцяло неоснователен, като в съдебния акт неправилно е приложена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.Пстанционният съд е направил подробен анализ на действащата нормативна уредба и на влязлото в сила Решение на КЗД, което е установило наличието на дискриминация от страна на МОН.

С оглед това правилно е уважен частично предявеният иск за причинени имуществени вреди в тази му част ведно с дължимите лихви, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата и приложима правна уредба, като е приел за установено, че исковата молба по отношение на МОН е допустима и основателна, а исковата молба срещу О. С. З е оставил без уважение.

Правилно съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр позволява да се търси обезщетение за вреди от подзаконови нормативни актове, когато пряко и непосредствено с тяхното постановяване и приложение са установени нарушения на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), какъвто е настоящия случай. В този смисъл правилно съдът е посочил, че производството по установяване на нарушението следва да се развие само по отношение на МОН, а по отношение на О. С. З, която не е посочена в решението на КЗД, като нарушител.

Съдът обосновано е приел за установено, че дискриминационното нарушение спрямо ищеца Костова, е извършено от ответника МОН, чрез въвеждане на условия в чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от НУРОЗДИД, които в нарушение на чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр. лишават същата от възможност за кандидатстване през 2011 г. и през 2012 г. за получаване на едногодишна стипендия на основание спечелено първо място на конкурс, включен в Програмата по чл. 11, ал. 1 от същата Наредба. Правилно е уважил предявените искове за имуществени вреди, в размер на 1620 лв. за 2011 г. и в същия размер за 2012 г., като доказани по основание и размер.

По отношение на предявените искове за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от Костова психологически смущения, душевни терзания, стрес, чувство на унижение, обида, неравнопоставеност и непълноценност, правилно съдът е посочил, че лишаването на Костова от възможност да получи награда от спечеленото първо място на Националния конкурс, е довело до тежко разочарование за дете, което не се обучава в дневна форма на обучение наред с връстниците си, а се готви само у дома, като с такива изяви то се чувства равнопоставено с останалите деца, като отнемането на наградата е равносилно на непризнаване и отричане на спечеленото първо място и води не само до усещането за неравнопоставеност, обида и унижение, присъщи на всеки акт на дискриминация, но и до душевно страдание, което в случая се е проявило в поведението на детето, като плакало, почувствало се съкрушено, затворило се в себе си. Както поведението на детето и претърпените неимуществени вреди се установяват и от заключението на приетата по делото експертиза.

При тези фактически установявания са обосновани изводите на първоинстанционния съд за основателност на исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди, до размера установен със съдебния акт, както и на задълженията за лихва.

Неоснователна е касационната жалба на Костова срещу решението в неговата отхвърлителна част.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на твърденията, изложени в исковата молба. Въз основа на съдебно - медицински експертизи и комплексни съдебно - медицински експертизи, не е установена причинно - следствена връзка между поведението на ответника - О. С. З и настъпилите за Г.К заболявания.

Правилно съдът е приел, че претенциите на настоящия касатор - Костова срещу О. С. З следва да бъдат отхвърлени изцяло по аргумент от чл. 6, ал. 2 от ЗЗДискр., като е посочил, че дискриминацията е причинена от дискриминационен подзаконов нормативен акт, който е изработен от орган на централната власт – МОН, конституиран като ответник по делото, като в тази насока са и доводите на КЗД в диспозитивната част на Решение № 268/14. 12. 2012г. на КЗД.

Това решение обвързва съда, сезиран с иск по чл. 74, ал. 2 от КЗД, както по отношение на нарушението, така и по отношение на нарушителя, на периода и лицето, спрямо което е допуснато това нарушение.

В тази насока са обосновани изводите на съда, че процесуално и материално - правно легитимиран ответник по иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗДИскр. е органът, посочен в решението на КЗД. Решението на КЗД установява нарушението на специалното законодателство, предоставящо закрила срещу дискриминация, посочва надлежния ответник – органът срещу когото искът е допустим /нарушителя/, лицето, легитимирано да предяви иск по чл. 74, ал. 2 от ЗЗД /засегнатото от нарушението лице/, фактическият състав на нарушението на ЗЗДискр. и правната му квалификация, както и периода на неговото извършване. Като съдът следва да установи настъпването на вредите, техния вид и размер, съобразно посоченото в исковата молба, като страните, а оттам и съдът са обвързани от всички обективни и субективни елементи на нарушението на антидискриминационното законодателство, определено като вредоносно събитие.

Неоснователни са и оплакванията в касационните жалби за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно, като е обсъдил – вида и характера на засягането. Административният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето.

Настоящата инстанция намира присъдения размер на обезщетение за правилно определен и не намира основания за неговото увеличение. Същото е справедливо, тъй като е присъден паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице. Фиксираната сума в съдебния акт, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обезщетението отчита същността и особеностите на административното правоотношение, интензитета на вредите, тяхната продължителност и настъпилия ефект върху лицето. С него се намира справедливо възмездяване на вредите, които лицето е претърпяло.

Решението като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 193 от 07. 06. 2019 г., постановено по административно дело № 456/ 2016 г. по описа на Административен съд С. З.

Решението не подлежи на обжалване.