Образувано е по касационна жалба на [фирма] от [населено място], срещу решение №3644 от 07. 07. 2020 г. по адм. д.№14284/2019 г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу предписания по т. 2, 3 и 4 от протокол за извършена проверка №ПР1936600/29. 11. 2019 г. издаден от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – [населено място] и е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 75 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилен е фактическият извод на съда, че на 12. 11. 2019 г. работниците на дружеството работодател „работили на наетата подвижна работна площадка“, тъй като касаторът не е сключвал договор за наем на площадката, а договор за предоставяне на услуга с автовишка, представляващ договор за поръчка. Неправилен е фактическият извод на съда, че жалбоподателят се явява ползвател на подвижна работна площадка и неотносима към него е разпоредбата на чл. 55 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения /НБЕТНПС/. Неправилно е и приетото от съда, че настъпването на злополука винаги е свързано с нарушение на условията за безопасност от страна на работодателя, тъй като тя би могла да се дължи на външни фактори, както и на нарушаване на мерките за безопасност от пострадалия или на форсмажорни обстоятелства. Разследването на настъпилите злополуки е предмет на различно производство, задължително за вменяване на отговорност. Съдът не е взел предвид, че именно по отношение на риска „падане от височина“ работодателят е предприел всички необходими, законово предвидени мерки. Видно от т. 1 от протокола, административният орган не е установил работа „с“ подвижна работна площадка, а работа „на“ подвижна работна площадка, която определя необходимост от осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при работа на височина. Касаторът е изпълнил всички свои нормативни задължения за осигуряване на безопасни условия на труд, в това число и по отношение на работата на височина /работа на/върху вишка/ и не са налице други задължителни мерки за безопасност и здраве, поради което предписание №2 се явява незаконосъобразно. Излага съображения за незаконосъобразност на предписанията по т. 3 и 4, като акцентира, че касаторът е само възложител по договора за услуга с автовишка. За него като работодател не са налице задължения за разработване на мерки за безопасност при работа с вишка /с подвижна работна площадка/, а при работа на височина - на подвижна работна площадка, каквито има разработени. Задължението е на [фирма], собственик на автовишката, работодател на оператора на автовишката и изпълнител на дейности с нея, и е дружеството-ползвател по смисъла на ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К ПРОДУКТИТЕ) и чл. 55 от НБЕТНПС. Касаторът моли да се отмени решението на АССГ и вместо него да се отменят предписанията по т. 2, 3 и 4. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин, редовно уведомен, в с. з. не се представлява. В писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Във връзка с трудова злополука станала на 12. 11. 2019 г. около 16. 00 часа довела до смъртен изход за лицето С.С, нает на работа на длъжност „електромонтьор“ в [фирма], е извършена проверка на 12. 11. 2019 г. от служители на Д „ИТ“ – Видин, на обект : изпълнение на физически монтаж на оборудване на обект с идентификационен номер 2016, намиращ се на път І-1 при км +340, находящ се в [населено място], [община], област В., с код по НКИД – 43. 21 Изграждане на електрически инсталации. Установено е, че [фирма] в качеството си на работодател не е предприел всички необходими мерки за осигуряване на безопасността и здравето на работещите съобразно спецификата на работата при работа с подвижна работна площадка – модел SNAKE 179 с регистрационен номер №818 пс 1118 монтирана на шаси ИВЕКО ДЕЙЛИ 35. 8 с рег. [рег. номер на МПС], на 12. 11. 2019 г. на обекта, описан по-горе, с което е нарушил разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ат ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД) /ЗЗБУТ/ /ДВ бр. 124/1997 г. и посл. Изм. в ДВ бр. 97 от 5. 12. 2017 г./. С предписание по т. 2 от издадения протокол за извършена проверка, е наредено на [фирма] в качеството си на работодател, да осигури здравословни и безопасни условия на труд съобразно спецификата на работа с цел защита на живота, здравето и работоспособността на работещите лица в дружеството, съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ. По т. 3 от констатациите в протокола за извършена проверка е установено, че касаторът в качеството си на работодател не е предоставил и осигурил писмени инструкции на работниците при използването на работно оборудване. С предписанието по т. 3 от протокола, му е указано да осигури и предостави прилагането на писмени инструкции при използването на повдигателни съоръжения при използването на работно оборудване – инструкции за безопасна работа с мобилни издигащи се платформи, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. С предписанието по т. 4 от протокола е указано на касатора в качеството му на работодател да създаде необходимата организация за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като определи едно или повече лица, които да отговарят за безопасната експлоатация на подвижните работни площадки, експлоатирани от дружеството, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ и във връзка с чл. 55, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения. С решението на АССГ са потвърдени предписанията по т. 2,3 и 4 от протокола.
Решението на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Фактическите установявания и правните изводи на съда се споделят от касационната инстанция.
Предписанията са издадени от компетентен орган, в предписаната форма, при посочване на фактическите и правни основания за издаването им, които се съдържат в акта и в административната преписка. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗБУТ, осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се извършва съобразно спецификата на провежданата дейност и изискванията на техническото, технологичното и социалното развитие с цел защитата на живота, здравето и работоспособността на работещите лица. Според чл. 3, ал. 2 от ЗЗБУТ, здравословните и безопасните условия на труд в обекти, производства, процеси, дейности, работни места и при работното оборудване се осигуряват с проектирането, изграждането, реконструкцията, модернизацията, въвеждането им и процеса на тяхната експлоатация, както тяхното поддържане, ремонт и извеждане от действие. В чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ е предвидено, чеработодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително: 1. превенция на професионалните рискове; 2. предоставяне на информация и обучение; 3. осигуряване на необходимата организация и средства. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗБУТ, работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел подобряване на съществуващото положение. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗБУТ, работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция: 1. избягване на рисковете; 2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати; 3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им; 4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия; 5. привеждане в съответствие с техническия прогрес; 6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно; 7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори; 8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес; 9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;10. даване на съответни инструкции на работещите.
Разпоредбите на чл. 3 и чл. 4 от ЗЗБУТ са силно детайлизирани от законодателя в приложимите също към процесния случай чл. 16-19 от ЗЗБУТ, като съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: 1. да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията на работните места; 2. в съответствие с оценката на риска и при необходимост да планира и прилага превантивни мерки и методи на работа и производство, които да: а) осигуряват подобряване нивото на защита на работещите; б) са интегрирани във всички дейности и структурни звена на предприятието; 2а. да възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа; 3. да отчита специфичните опасности за работещите, които се нуждаят от специална закрила, включително и тези с ограничена работоспособност; 4. да предвиди съответните улеснения за лицата по т. 3 на работните им места при изпълнение на трудовите им функции; 5. да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки; 6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; 7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани; 8. да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели. Съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗЗБУТ, при осъществяване на задълженията си по ал. 1 работодателят трябва да осигури здравословни и безопасни условия на труд и еднаква степен на защита от производствени рискове на всички работещи независимо от времетраенето на договора и продължителността на работното време, включително при работа на смени и при полагане на нощен труд. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ, работодателят предоставя на работещите или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове.
Цитираните разпоредби са били съобразени при издаване на процесните предписания по т. 2, 3 и 4. Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като е сключил договор за предоставяне на услуга – подвижна платформа – вишка, а не договор за наем на същата, то той е освободен от задълженията да създаде бузопасни условия на труд за работниците си, изпълняващи работа с или на подвижна платформа чрез необходимото предварително обучение и инструктаж, съответно предпазно облекло, маркировка и пр. и че те са изцяло възложени на фирмата предоставила вишката. Съгласно чл. 18 от ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване, работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.
Разпоредбата на чл. 275 от Кодекса на труда (КТ) задължава работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Съгласно чл. 276 от КТ актовете по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд се утвърждават със заповеди, които съгласно ал. 6 се обнародват в "Държавен вестник".
Не е основателно възражението на касатора, че по отношение на работата с или на подвижна платформа, са достатъчни правилата за работа на височина, поради очевидното наличие на усложняващи рискови елементи към фактора височина, а именно движение/подвижност на платформата, прикрепянето й към и експлоатацията й със специално превозно средство и др. С оглед на това задълженията на работодателя и мерките по чл. 3 и по чл. 4 от ЗЗБУТ, би следвало да отчетат тези допълнителни фактори и рискове. В процесния случай злополуката е настъпила не само поради фактора височина при пътен инцидент с вишката, прикрепена към съответното ППС. По отношение на предписанието по т. 2, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ефективността на контрола е определена от закона като изключваща настъпването на вредоносен резултат за работника, свързана с преценка на работодателя с оглед на спецификата на дейността. В случая е било безспорно установено от описанието на фактите по настъпване на злополуката, че работата е била предприета без необходимите технически средства. Автовишката се е наклонила към мантинелата и пострадалият работник е паднал от нея. Необходимостта от разработване на комплекс от мерки за осигуряване на безопасни условия на труд на работниците, изпълняващи дейности на подвижни работни площадки е ясна и от представените по делото правила по проект „BG051PO001-2. 3.01 превенция за безопасност и здраве при работа”, като АССГ правилно е приел, че предписанието по т. 2 от протокола е законосъобразно.
Аналогично следва да бъдат споделени фактическите и правни изводи на съда по отношение на предписанията по т. 3 и т. 4. Установено е безспорно, че С.С е работил на подвижната работна площадка без да притежава съответното обучение и правоспособност. От приложените по делото доказателства, съдът не е установил пострадалият или други работници да са преминали инструктаж или да са запознати с писмени инструкции за безопасна работа с мобилни издигащи се платформи, каквото е изискването спрямо касатора като работодател във връзка с чл. 166, ал. 2 от Наредба №7/23. 09. 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Съгласно чл. 166, ал. 3 от Наредбата писмените инструкции по ал. 1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят и да съдържат необходимата информация, включително: 1. условията за използване на работното оборудване; 2. предвидимите ненормални ситуации; 3. изискванията за безопасност и здраве при работа; 4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба №7/23. 09. 1999 г. тя се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от ЗЗБУТ. Съгласно чл. 1, ал. 3, т. 2, наредбата се прилага, като разпоредбите се съобразяват със специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, регламентиращи изисквания и за временните или подвижни работни площадки. Аналогично по отношение на предписанието по т. 4, административният орган правилно е указал на работодателя да изпълни изискването на чл. 55, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателните съоръжения, приложима във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ, изискващ ползвателят на повдигателни съоръжения да определи едно или повече лица, които да отговарят на безопасната експлоатация на повдигателните съоръжения и да го представляват пред органите за технически надзор. Без значение е, дали работодателят е сключил договор за наем или за ползване на автовишката, след като негови работници са изпълнявали трудови задължения на нея, той се явява ползвател по смисъла на §1, ал. 1, т. 9 от ДР на ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К ПРОДУКТИТЕ), съгласно който "Ползвател" е собственикът или всяко физическо или юридическо лице, което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго правно основание.
Административният орган е установил и определил коректно фактическите и правни основания за предприетите от него принудителни административни мерки по т. 2, 3 и 4 – по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, който ги оправомощава да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, имащи преустановяващ и превантивно-възпиращ характер. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3644 от 07. 07. 2020 г. по адм. д.№14284/2019 г. по описа на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.