Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на община С., чрез процесуалния му представител юрк.. Б, срещу решение № 1214 от 03. 08. 2020г. по адм. д. № 1246/2019г. на Административен съд – гр. Б.д, с което е отменена Заповед № УТИ – С – 90 от 08. 07. 2019г. на Кмета на община С., с която на основание чл. 224а ал. 5 и 6 от ЗУТ и наличието на основанието по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е наредено на В.Я да спре изпълнението на всички видове строително – монтажни работи (СМР) по строеж „Реконструкция на таван и покрив на 2 мжс – западна част“, намиращ се в УПИ IV – 1761, 1734, кв. 97 по плана на гр. С., ПИ с идентификатор № 65334. 300. 1734 по кадастралната карта на града, и с което община С. е осъдена да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и събраните по делото доказателства, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочва, че при издаването на заповедта не са допуснати приетите от съда нарушения на административно производствените правила. Твърди и наличието на материално правните предпоставки за издаване на заповедта за спиране на СМР по чл. 224а ал. 5 и 6 от ЗУТ, а именно безспорно установено незаконен строеж, извършван без строителни книжа, като посочва, че към момента на издаване на заповедта същият строеж не е бил завършен, а установеното от СТЕ, че към момента на съдебното производство е завършен е неотносимо към законосъобразността...