Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.С, подадена чрез пълномощник адв. Т.Р, срещу решение №1533/23. 10. 2020 г., постановено по адм. дело №1536/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1591/30. 06. 2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) [населено място], с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение, поради съкращаване на длъжността. Твърди се, че решението e неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касаторката.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за допустима за разглеждане, а по същество за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била Заповед № 1591/30. 06. 2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, издадена на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл. С нея е прекратено служебното правоотношение на Г.С за заеманата от нея длъжност "старши експерт" в отдел „Регионална разплащателна агенция“ (РРА) при Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“- [населено място] (ОД на ДФЗ) с ранг II...