Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Х.С от гр. В., чрез пълномощника си адв. Г.Г, срещу Решение № 531 от 23. 04. 2020 г., постановено по адм. дело № 123/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което e отхвърлен предявения, срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, с който е претендирал присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 2 000 лв., настъпили в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 03-009035/28. 12. 2017 г., и представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство, ведно със законната лихва от дата на влизане в сила на решението за отмяна на НП до окончателното изплащане на сумата и е осъден да заплати на ГИТ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА-ГИТ), чрез процесуалния си представител юрк.. К, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което...