Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Националната агенция за приходите гр. С., чрез пълномощник, срещу Решение № 452 от 14. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 407/2020 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалвания акт, поради допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество като се отхвърли исковата молба, алтернативно да бъде върнато делото за разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на понесените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна – Д.К, от гр. С. не изразява становище по касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

П. Аивен съд Пазарджик е депозирана искова молба от Д.К, с която е предявен иск срещу Национална агенция за приходите (НАП) – София, за причинени му имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на органите на НАП да му бъде възстановена сума в размер на 460 лв., представляваща неправомерно удържани, погасени по давност публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 03. 2020 г. (датата на предявяване на исковата молба) до изплащането на сумата.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на Д.К, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сума в размер на 460 лeва, ведно със законната лихва върху тази сума, считано...