Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/- гр. К., подадена чрез упълномощен юрк. М.П, против решение № 239/26. 11. 2020г.,постановено по адм. д. № 313/2020 г. на Административен съд-гр. К.,с което е отменена негова заповед № 292з-1692/21. 08. 2020г.,за отнемане правото на продължително пребиваване в Р. Б на Ш. Нурай, гражданка на Р. Т.
С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отменената заповед, противно на приетото от съда, е законосъобразна, като издадена в съответствие с материалните предпоставки за отнемане правото на пребиваване на Ш. Нурай, поради декларираните от нея неверни данни. По изложените съображения моли решението да се отмени, а обжалваната заповед да бъде оставена в сила. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител .
Ответникът-Ш. Нурай, гражданка на Р. Т, в писмен отговор и чрез. адв. Д. Хабиб оспорва касационната жалба, в която счита, че не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение. Моли да бъде оставено в сила решението на административения съд. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че административният съд неправилно е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, предвид събраните в хода на административното производство категорични и еднопосочни доказателства, обосноваващи прилагане на чл. 40 ал. 1 т. 3 от ЗЧРБ,защото Нурай Ш. е представила неверни данни за адрес в Р. България, за да получи право на пребиваване в Р. България, а е следвало показанията на свидетелите А. Хасан, М. Халваджъ и С.А да бъдат анализирани в съвкупност с доказателствата от административното производство. Счита свидетелските показания за достатъчни за опровергаване на това, което административният орган е установил на място и че е очевидно невъзможно, с оглед вида и състоянието на имота, на заявения адрес да живее друг, освен А. Хасан, респ. че това е действителният адрес на пребиваване на Нурай Ш., поради което са осъществени предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Поради това счита, че решението следва да се отмени като незаконосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ш. Нурай, гражданка на Р. Т, срещу заповед с № 292з-1692/21. 08. 2020 г. на директора на ОДМВР гр. К.,с която е й наложена принудителна административна мярка “Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б“, издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 3, чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 18, ал. 1, т. 15 от Правилник за устройството и дейността на МВР.
С обжалваното решение съдът отменил тази заповед като приел, че е незаконосъобразна-постановена при неправилно приложение на материалния закон.
За да стигне до този резултат първоинстанционният съд съобразил, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ се отнема право на пребиваване на чужденец в Р. Б, когато се установи, че данните, предоставени за получаването му, са неверни.Взел предвид, че жалбоподателката е турски гражданин, със сключен граждански брак с българския гражданин - С.А на 22. 11. 1999 год., като с решение от 03. 08. 2015 г. й е предоставено право за продължително пребиваване на чужденец в Р. Б -на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ, със срок до 17. 03. 2021 г. Констатирал, че турската гражданка е заявила адрес - [населено място] №[номер], община М., като представила договор за наем на жилището, сключен през 2015 год и декларация от собственика, в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Правилник за прилагане на ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ППЗЧРБ/.
Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.Счел, че в конкретния случай административният орган не е доказал, че жалбоподателката е представила неверни данни, касаещи посочения от нея адрес на пребиваване. Приел, че неправилно административният орган е преценил за достоверни и надеждни обясненията на свидетелите, за които се установява, че са роднини на нейния съпруг. Обосновал решаващ извод, че към датата на получаване на разрешението за продължително пребиваване чужденката е разполагала с договор за наем на жилище, за който договор няма данни да е неистински, нито да е прекратен към момента на получаване на разрешението за пребиваване, а административният орган не е установил по безспорен и категоричен начин, че при идванията си в Р. Б Ш. Нурай не е пребивавала на заявения от нея адрес, освен, че и законът не поставя изискване за определен период от време чужденецът да пребивава на заявения адрес без прекъсване. В тази връзка кредитирал като непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото показанията на свидетелите А. Хасан, М. Халваджъ и С.А, които счел за опровергаващи доказателствата от административното производство, още повече, че тези, давани от първия, са по снимка. По тези съображения съдът преценил, че не е била извършена правилна преценка на обстоятелствата, които органът е трябвало да отчете при налагане на процесната ПАМ.Приел жалбата на Ш. Нурай за основателна и отменил процесната заповед.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при неговото постановяване не са допуснати нарушения, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС - гр. К. е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.
Настоящият състав не споделя довода на касатора, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ за получаване на разрешение за продължително пребиваване, едно от условията е лицата да имат осигурено жилище, т.е. за получаване на разрешение за продължително пребиваване чужденецът трябва да представи определени документи, сред които и доказателства за осигурено жилище. ВАС е имал повод да приеме, че нито в ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), нито в Правилник за прилагането на този закон има изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението и на който има осигурено жилище. Достатъчно е към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището.За осигуряването на последното Ш. Нурай е представила доказателства-видно от договор за наем на жилище, находящо се в [населено място] №[номер], общ. Момчилград, обл. Кърджали, сключен през 2015 год.
Обстоятелството, че няма нито една адресна регистрация на декларирания адрес, а има на друг -в хотел в гр. С., не води до извод, че към датата на договора за наем лицето е обитавало адрес, различен от посочения в заявлението, следователно не е установено наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ - лицето да е представило неверни данни при получаване на разрешението за продължително пребиваване.
Този извод следва от факта, че от извършената проверка от полицейски служители е установено единствено, че към датата на проверката -01. 07. 2020г. чужденката е пребивавала на адрес, различен от посочения в заявлението. Доколкото обаче няма законово задължение за чужденеца, за да получи правото на продължително пребиваване, да обитава определен период от време без прекъсване адреса, който е посочил в заявлението, и на който има осигурено жилище, то промяната на адреса за пребиваване след получаване на правото на продължително пребиваване не попада в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ. Дори и чужденецът да е нарушил свое задължение/произтичащо от други закони/ да посочи новия си адрес, на който се е преместил и пребивава след получаване на разрешението, това нарушение не е основание за отнемане на правото на продължително пребиваване.
Изложеното по-горе води до извод, че от представените по делото доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че за получаването на разрешението за продължително пребиваване в Р. Б чужденецът е представил данни, които са неверни.В тежест на административния орган е да установи наличието на всички факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на акта. Установените по делото данни не са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3, налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденеца.
Във този смисъл и решение № 381 от 13. 01. 2016 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2015 г., на VII отд. на ВАС по идентичен случай.
Изложените съображения водят до извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, което е основание за нейната отмяна. Като е стигнал до този извод, административен съд - Кърджали е постановил законосъобразно и правилно решение.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК, искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, е основателно.То е обаче е недоказано - по делото няма документи, доказващи заплатени разноски на процесуалния представител на тази страна за настоящата инстанция, поради което това искане следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239/26. 11. 2020г.,постановено по административно дело № 313/2020 г на Административен съд -Кърджали.
О. Б. У. искането на Ш. Нурай, гражданка на Р. Т, за заплащане на разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.