Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор при Районна прокуратура Лом против Решение № 456/30. 09. 2019 г. постановено по адм. дело № 308/2019 г. по описа на Административен съд Монтана, в частта, в която е отхвърлен протеста на РП - Лом, с който се иска прогласяване на нищожността на разпоредбите на чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б, приета с Решение № 292 по протокол № 40 от 28. 07. 2014 г. на Общински съвет Брусарци.

Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, което е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Поддържа се становището, че оспорените разпоредби са нищожни, тъй като са приети от Общинския съвет при липса на делегираната материална компетентност.

Иска се съда да отмени решението в обжалваната част и да прогласи нищожността на посочените разпоредби.

О. О съвет Брусарци не изразява становище по депозирания протест.

Ответникът „Рейсър ауто“ ЕООД гр. С. в писмено становище излага съображения за основателност на касационния протест и неправилност на атакуваното решение в оспорената част.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационния протест, поради което моли да бъде уважен.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационният протест за процесуално допустим, като подаден в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледан по същество на основанията посочени в него и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК протестът е основателен.

П. Аивен съд - Монтана са обжалвани, като нищожни, разпоредбите на чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б, приета с Решение № 292 по протокол № 40 от 28. 07. 2014 г. на Общински съвет Брусарци. С процесното решение в обжалваната част подаденият протест срещу тези норми е отхвърлен.

От данните по делото се установява, че Наредбата е издадена на основание законова делегация, предвидена в чл. 22, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) /ЗУО/.

Наредбата е приета с Решение № 292 по протокол № 40 от 28. 07. 2014г. на Общински съвет Брусарци. Оспорените разпоредби се намират в глава Петнадесета, Административно-наказателни разпоредби. С чл. 67, чл. 68 и чл. 69 се уреждат състави на административни нарушения и съответните на тях наказания, които се налагат на физически и юридически лица и ЕТ, а чл. 70 и чл. 71 уреждат реда и начина за съставяне на актове за административни нарушения и издаването на НП.

С атакуваното решението, в обжалваната част, административният съд е счел, че протестът e допустим, но е неоснователен, тъй като Общинският съвет е в правото си да определя състави на административни нарушения и да предвиди размер на санкции за нарушаване разпоредбите на наредбата, в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 3 от ЗАНН и чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА.

По отношение на разпоредбите на чл. 67 и чл. 68 от Наредбата, съдът е посочил че нормата на чл. 22 от ЗУО не делегира правомощия на местните органи по приемането на условия, ред и компетентност за установяване на нарушения и налагане на санкции, поради което органът е излязъл извън своята компетентност.

Предвид изложеното първоинстанционният съд отхвърлил протеста на РП - Лом, в частта, с която се иска прогласяване на нищожността на разпоредбите на чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б, приета с Решение № 292 по протокол № 40 от 28. 07. 2014 г. на Общински съвет Брусарци.

С отделен диспозитив съдът отменил разпоредбите на чл. 67 и чл. 68 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б.

В производство по чл. 175 от АПК, инициирано по молба на ответника „Р. А“ ЕООД гр. С. съдът е постановил и допълнително решение от 21. 05. 2020 г., с което разпоредбите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредбата са отменени като незаконосъобразни. Решението в обжалваната част е неправилно.

При извършване на дължимата проверка за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт съдът в съответствие с представените доказателства е установил относимите факти по делото, но е извел погрешни правни изводи. Касационните доводи на касатора за липса на делегирани правомощия на общината по чл. 22 от ЗУО да регламентира административно-наказателната отговорност в случаи на нарушения на нормите на ЗУО се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) /ЗУО/ общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на своя територия, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ).

Законодателят е въвел изрично изискване наредбата на органа на местната власт да бъде приета по реда, условията и разписаните правомощия на ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ), а не по общия ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ).

Ето защо незаконосъобразен се явява извода на Административен съд - Монтана, че Общински съвет Брусарци е материално компетентен да приеме процесните разпоредби на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъци на територията на О. Б. В случая предметът на тези текстове излиза извън рамките определени за регулиране от законодателя с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО. Неправилен е и изводът, че разпоредбите на чл. 67 и чл. 68 от Наредбата са незаконосъобразни, при положение че са изложени съображения за нищожност, с оглед констатираната материална некомпетентност на Общинския съвет.

В чл. 22 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) е предвидено, че общинският съвет издава наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение, а ал. 5 на чл. 22 позволява при констатирани нарушения на тези наредби кметът на общината или негов заместник да издава наказателни постановления. ЗМСМА не предвижда възможност за делегиране на правомощие по налагане на административни наказания извън установеното в него.

От своя страна правомощията на общинския съвет по чл. 22 от ЗУО, който е специален закон спрямо ЗМСМА, не включват и такива по приемане на наредба, в която да се определят наказания за неизпълнение на задължения във връзка с управление на отпадъците. В Раздел II ЗУО, озаглавен "Административни нарушения и наказания" законодателят е предвидил административни наказания само за изрично изброените в чл. 133 и чл. 134 от ЗУО нарушения.

Следователно административно-наказателната отговорност във връзка с управление на отпадъците е законово установена, както с оглед вида на съответното административно нарушение, така и с оглед на предвиденото наказание - глоба или санкция.

Горното обосновава извод, че като е имал компетентност в сферата на управление на отпадъците с процесната Наредба по чл. 22 ЗУО, общинският съвет е излязъл извън тази компетентност уреждайки със същата наредба и отношения по повод извършени административни нарушения, за които вече са предвидени административни наказания в ЗУО. Разпоредбите на чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б са нищожни като приети без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност на Общински съвет Брусарци да издаде подзаконовия нормативен акт в тази му част.

Налага се извод за наличие на съществен порок водещ до нищожността на оспорените текстове на чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б поради липса на компетентност на Общински съвет Брусарци. Тези текстове следва да се прогласят за нищожни като се отмени решението на Административен съд - Монтана, в частта му, с която е отхвърлен протеста на РП-Лом срещу тези разпоредби.

В този смисъл е и константната практика на ВАС / Решение № 15898 от 19. 12. 2018 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2018 г., VI о., Решение № 16147 от 27. 11. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2019 г., VI о., Решение № 1558 от 5. 02. 2021 г. на ВАС по адм. д. № 7823/2020 г., VI о., Решение № 10664 от 4. 08. 2020 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2020 г., VI о., Решение № 9587 от 14. 07. 2020 г. на ВАС по адм. д. № 3829/2020 г., VI о. и др./

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 456/30. 09. 2019 г. постановено по адм. дело № 308/2019 г. по описа на Административен съд Монтана, в частта, в която е отхвърлен протеста на РП - Лом, с който се иска прогласяване на нищожността на разпоредбите на чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б, приета с Решение № 292 по протокол № 40 от 28. 07. 2014 г. на Общински съвет - Брусарци и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на чл. 67, чл. 68, чл. 69, чл. 70 и чл. 71 от Наредба за управление на отпадъците на територията на О. Б.

Решението е окончателно.