Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 4301 от 30. 07. 2020 г. по адм. дело № 147/ 2020 г. на Административен съд София–град, с което е отменена заповед № РД-09-50-531/07. 07. 2014г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Българска хранителна компания“ ООД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон.
Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед на главния архитект на Столична община, с която, на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ, е разрешено да се изработи проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс в териториален обхват кв. 47а, м. ж. к. „Люлин 3-м-р“ при спазване на устойствените показатели за зона Жк - т. 2 от Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, чл. 108, ал. 5 ЗУТ, чл. 22, ал. 2 и ал. 4-7 ЗУТ. Законосъобразно е преценено, че оспорената заповед не съдържа мотиви, които да обосноват нейното издаване. Като правно основание за постановяване на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, според която при наличие на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ компетентният орган по ал. 1 може да нареди служебно да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план. В случая основание по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, разпоредби които съдържат по няколко хипотези, не е посочено, поради което административният съд правилно приема, че липсата на конкретизация води до нарушение във формата на акта, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Изводът на административният съд за противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби също се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на обжалвания съдебен акт.
По делото е установено, че „Българска хранителна компания“ ООД, гр. С. е собственик на дворно място с пл. № 945, кв. 47 по плана на ж. к. „Люлин 3 ч.“ с площ от 930 кв. м. (нот. акт № 141, том 34 от 03. 05. 1999г.). Имотът е урегулиран и за него е отреден парцел IV-945, кв. 47, отреден за търговски център (заповед № РД-09-50-536/30. 08. 1999 г. на главния архитект на София за одобряване на ЧИЗРП и заповед № РД-09-50-499/ 24. 11. 2000г. на главния архитект на София за частично изменение на застроителния и регулационен план). С изменение на плана за регулация през 2008 г. регулационната граница на УПИ IV-945, кв. 47 е приведена в съответствие с имотната граница на имот пл. № 945, кв. 47, м. ж. к.“Люлин 3 м. р.“. Към момента имот с пл. № 945 е с кадастрален идентификатор 681134. 4361. 37 по КККР на гр. С.. За имота е предвидено свободно застрояване с двуетажна сграда за търговски център (заповед № № РД-09-50-536/30. 08. 1999 г. и заповед № РД-09-50-499/ 24. 11. 2000г. на главния архитект на София), а с решение № 59 по протокол № 24/ 31. 2001 г. на СОС –застрояване с магазини – свободно стояща двуетажна сграда. През 2009 г. за имота е издадена виза за проектиране. С решение № 412/ 19. 07. 2012 г. на Столичния общински съвет е одобрен план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж. к. „Люлин 3 м. р.“ и план –схеми по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, в граници и условия, посочени в решението. С това решение самостоятелен УПИ за имота на „Българска хранителна компания“ ООД не е предвиден, а имотът на дружеството е включен като неурегулиран в УПИ XI- „за озеленяване и Тго“, кв. 47б. С решение по адм. дело № 11248/ 2012 г. на Административен съд София - град, влязло в сила, решението на Столичния общински съвет е отменено в частта относно УПИ XI- „за озеленяване и Тго“ кв. 47б, м. „Люлин 3 м. р.“
При тези факти административният съд правилно приема, че оспорената заповед на главния архитект на Столична община е незаконосъобразна. Съображенията на съда за неправилно определен териториален обхват на акта, който не се отнася само за имота на „Българската хранителна компания“ ООД, а за целия кв. 47б, м. ж. к.“Люлин 3 м. р.“ (правилно е прието, че в заповедта е допусната очевидна фактическа грешка относно номера на квартала), независимо че за останалите имоти в този квартал планът за регулация и застрояване за преструктуриране на ж. к. „Люлин 3 м. р.“ и план –схеми по чл. 108, ал. 2 ЗУТ, одобрен с решение № 412/ 19. 07. 2012 г. на Столичния общински съвет, е влязъл в сила, се споделят от настоящата инстанция.
Аргументите на съдебния състав за отмяна на заповедта следва да бъдат допълнени като се посочи, че актът на главния архитект е издаден, без да е установено нито едно от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за изменение на устройствения план. Освен това липсва служебно задание, както и графична част към заповедта (становище на процесуалния представител на органа, изразено в съдебно заседание на 13. 02. 2020 г. ), от които да се установи съдържанието на проекта и в какво се изразява изменението на действащия план. В мотивите на акта е посочено, че заповедта се издава съгласно решение по адм. дело № 11248/ 2012 г. на Административен съд София - град, въпреки че със съдебния акт преписката не е изпратена на органа за произнасяне. При тези пропуски и несъответствия следва да се приеме, че заповедта е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и подлежи на отмяна.
Съображенията на административния съд, свързани с невъзможността за изпълнение на административния акт, не се споделят от настоящата инстанция, тъй като са в противоречие със заключението за допусната от органа очевидна фактически грешка в номера на квартала. Тези доводи обаче не засягат правилността на обжалваното решение на Административен съд София-град, за което, по изложените вече съображения, настоящата инстанция приема, че е постановено в съответствие с материалния закон.
Доводите на касационния жалбоподател, че при решаване на спора от административния съд не са взети предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, са неоснователни. Въпросите за застрояването на имота на „Българска хранителна компания“ ООД са обсъдени в решението по адм. дело № 11248/2012 г. на АССГ, с което е прието, че имотът може да бъде застроен при условията на чл. 22, ал. 6 ЗУТ, като застрояването няма да наруши изискванията на чл. 20, т. 3 и чл. 21, ал. 4 от Наредбата № 7/ 2003 г.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена от съда съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл и им е осигурена възможност да ангажират доказателства.
Решението е постановено след цялостна преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства, а изводите на съдебния състав по съществото на спора са мотивирани.
Поради всичко изложено съставът на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд София – град. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
СТАВЯ В СИЛА решение № 4301 от 30. 07. 2020 г. по адм. дело № 147/2020 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.