Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на завеждащия консулската служба при посолството на Р. Б в Делхи, Р. И, подадена чрез упълномощен юр. Е.В против решение № 5859/26. 10. 2020 год., постановено по адм. д. № 12119/2019 год. на Административен съд - София град, с което е отменен негов отказ за издаване на виза "С" на Р. Сухебур, гражданин на Бангладеш. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма, съгласно Наредба за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Счита процесният отказ за мотивиран с обстоятелството, че заявената цел на пътуването не е доказана убедително, налице е миграционен риск, както и че канещото лице не пребивава в Р.Б.Т, че при издаване на атакувания отказ са налице и други основания за отказ съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1а и т. 25 от ЗЧРБ. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Сухебур срещу издадения отказ за виза тип "С". Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Р. Сухебур, гражданин на Бангладеш, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез. адв. И.И, оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна, защото административният орган е изложил фактически констатации и обосновани правни изводи. Счита, че посоченото в отказа...