О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1777

София, 09.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 3909/2024 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Б., със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат М. К., срещу решение № 110 от 16.05.2024 г. по в. гр. д. № 76/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 208 от 15.11.2023 г. по гр. д. № 98/2023 г. на Окръжен съд – Габрово. С първоинстанционното решение е уважен предявеният по реда на чл. 69 СК иск, като е признато за установено, че касаторът е баща на детето В. В. Ц., родителските права са предоставени на майката В. Ц. Й., определен е режим на лични отношения на детето с баща му и последният е осъден да заплаща 250 лв. месечна издръжка, считано от влизане в сила на решението, както и 2400 лв., ведно със законната лихва, издръжка за минал период от 07.03.2022 г. до 07.03.2023 г. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно и се иска отмяната му.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:...