Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУ. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 7291 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Е. Е. М. ООД, с [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Т. Г., срещу Решение № 3016 от 11.05.2021 г., постановено по адм. д. № 2965 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), с което е актуализирана, считано от 01.07.2016 г., преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с електрическа мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци (погрешно вписани в решението като „отпадъци“), прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 234,31 лв./MWh (погрешно вписана в решението като „234,41“), без данък добавена стойност (ДДС). Наред с това „Е. Е. М. ООД е осъдено да заплати на КЕВР и на „Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 250,00 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира се довод, че първоинстанционният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест между страните, доколкото КЕВР следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, което в случая не е направено – административната преписка, мотивите на оспореното Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г. на КЕВР и мотивите на обжалвания съдебен акт не съдържат данни как Комисията е определила актуализираната преференциална цена на електрическата енергия, произведена от биомаса. На следващо място се поддържа становище, че съдът тълкувал неправилно обстоятелствата по делото и прилагането на закона към установените факти. Противно на приетото от съда, спорното решение на КЕВР е немотивирано, противоречи на целите на закона и при постановяването му е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В допълнение се сочи, че съдът не взел предвид релевантни за решаването на спора факти, поради което е достигнал до неправилни правни изводи – неправилно не е кредитирал назначените по делото съдебна техническо-икономическа експертиза (СТИЕ) и допълнителната съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), като погрешно приел, че същите разглеждат стойности индивидуално за централата на жалбоподателя, а не за група централи. Тълкувал е и превратно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), като е приел, че коефициентът за изменение на преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от биомаса, не се прилага към цялата цена – този коефициент следва да се приложи към цялата стойност на преференциалната цена, определена от КЕВР с предходни решения. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и на Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г. на КЕВР, като преписката бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се сторените по делото разноски съгласно списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от процесуален представител адв. Т. М., който от негово име поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – КЕВР, чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Р. Р., оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд и в писмени бележки, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – НЕК, чрез упълномощен процесуален представител ст. юрк. Е. М., оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд и в писмена защита, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното Решение № 3016 от 11.05.2021 г., постановено по адм. д. № 2965 по описа на АССГ за 2019 г. е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г., издадено от КЕВР. С него, считано от 01.07.2016 г., е актуализирана преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от електрически централи с електрическа мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 234,41 лв./MWh, без ДДС.

От фактическа страна съдът е приел, че „Е. Е. М. ООД има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник под 5 МW (биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци с комбиниран цикъл). В качеството си на такъв, на 30.09.2013 г. дружеството сключва с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД Договор № 3130000185 за достъп до електроразпределителната мрежа при общи условия. На 10.10.2013 г. между „Е. Е. М. ООД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД бил сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници № 1085 за енергиен обект, находящ се в поземлен имот (ПИ) 061057, местност „Кутлата“, землище на [населено място], община Велинград. Енергийният обект е въведен в експлоатация на 28.10.2013 г. и съдът приел, че за него се прилагат насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ, във връзка с 54 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ), обн. в ДВ, бр. 17 от 06.03.2015 г.

Първоинстанционният съд е съобразил, че административното производство пред КЕВР е образувано след постановяване на Решение № 5121 от 03.08.2017 г. по адм. д. № 8362 по описа на АССГ за 2016 г. С него е отменено Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. на КЕВР, в частта му по т. VIII.2., с която, считано от 01.07.2016 г. се актуализира преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл на производство, като се определя такава в размер на 234,31 лв./MWh, без ДДС. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 9156 от 04.07.2018 г., постановено по адм. д. № 11497 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. При постановяване на Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г. КЕВР е следвало да съобрази приетото в мотивите на посочените съдебни решения във връзка с отмяната на Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. в частта му по т. VIII.2, доколкото преписката е била върната на КЕВР за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Основните аргументи, обосновали извода на АССГ за отмяна на Решение Ц-17 от 30.06.2016 г., са били несъответствието му с изискването на чл. 59, ал. 2 АПК за форма и съдържание на акта, липсата на мотиви относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е определена преференциалната цена, липса на доказателства за начина, по който е получена сумата на експлоатационните разходи, разходите за амортизации и нормата на възвръщаемост на капитала, липсата на задълбочено изследване относно разходите за труд и работна заплата и разходите за транспорт.

В изпълнение на посочените съдебни решения председателят на КЕВР е издал Заповед № З-Е-104 от 17.07.2018 г. за сформиране на работна група със задача да извърши проучване на данните и документите, свързани с актуализирането на преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл и въз основа на резултатите от направеното проучване да изготви доклад и проект на решение.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че работната група, изготвила доклад с вх. № Е-Дк-109 от 12.02.2019 г. по описа на КЕВР с предложение за актуализиране, считано от 01.07.2016 г. на преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, в размер на 234,41 лв/MWh, без ДДС. (в доклада е посочена сумата от 234,31 лв./MWh, без ДДС). На 15.02.2019 г. било проведено закрито заседание на КЕВР, на което с 6 гласа „за“, от които 3 гласа на членове на Комисията със стаж в енергетиката, е взето спорното решение.

В първоинстанционното производство са допуснати, изслушани и приети комплексна съдебна техническо-икономическа експертиза (КСТИЕ), както и допълнителна СИЕ, чиито заключения са обсъдени от състава на АССГ и са съобразени в кредитираните части при постановяване на решението, предмет на инстанционна проверка.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел от правна страна, че Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г. на КЕВР е издадено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, установено в разпоредбата на чл. 59 АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и при съобразяване на посочените по-горе решения на АССГ и на Върховния административен съд. Съдът намерил за неоснователни доводите на дружеството - жалбоподател, относими към начина на формиране на коефициента, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по т. 6, 7 и 8 на чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ. Мотивирал се с разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ и посочил, че преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, се актуализира от КЕВР ежегодно, в срок до 30 юни, като актуализацията се извършва с коефициент, отразяващ изменението на стойността само на следните ценообразуващи елементи: разходи за суровини за производство на енергия; разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата. Приел, че останалите ценообразуващи елементи са определени в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР в частта му по раздел I, т. 28, когато за първи път е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия за групата производители, в която попада централата на дружеството - жалбоподател. Взел предвид, че Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., в посочената част, е влязло в законна сила, поради което първоначалното определяне на цената и съответните ценообразуващи елементи, включени в нея, не могат да бъдат променяни, респ. тяхното преразглеждане в производствата по актуализиране на цени за групата производители е недопустимо. Направил разграничение между административното производство за определяне на нова цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници и административното производство за актуализиране на преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от биомаса. Като се обосновал с разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 32, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, посочил, че актуализация на цените за срока на договора за изкупуване не се извършва, когато се изкупува енергия от възобновяеми източници, с изключение на произведената от биомаса – за целия му срок се запазват определените преференциални цени, действащи към момента на въвеждане в експлоатацията на енергийния обект.

На следващо място съдът е приел, че в решението на КЕВР са използвани правилни и обосновани изходни данни, т. е. спазени са указанията на съда – налице е подробно описание въз основа на какви данни е изчислен коефициентът по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, както и какъв е начинът на неговото формиране. Комисията е ползвала данни, съдържащи се в Писмо с вх. № Е-03-13-1 от 30.05.2016 г. на министъра на земеделието и храните и Писмо с вх. № Е-04-24-1 от 18.05.2016 г. на заместник-председателя на Националния статистически институт, като въз основа на съдържащата се в тези писма информация в оспорения акт е обосновано изчислението на коефициента, извеждайки конкретната формула, както и върху кои елементи е приложен той. Съдът не възприел посочения от дружеството - жалбоподател коефициент по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ по причина, че същият бил определен на база индивидуалните му разходи, което се явява в противоречие с изискванията цените да се определят по групи производители, а не на база индивидуалните горивни характеристики на дадена електрическа централа. Съдът се аргументирал, че възприемането на обратната теза би довело до нарушение на чл. 23, т. 4 и т. 5 ЗЕ и че действащата нормативната база не съдържа изискване с коефициента по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ да се актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, като математическо действие. Взел предвид становищата на вещите лица по КСТИЕ в частта й за стойностите, заложени във финансовия модел към Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г. на КЕВР. Приел, че от сравнителния анализ на вещите лица по отношение на показателите във финансовия модел за 2016 г. и 2019 г., отговарящи по време на приетите Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. и Решение № Ц-1 от 15.02.2019 г., се установяват разлики по показателите общи разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорт, и разходи за труд и работна заплата. Съдът кредитира становището им, изразено в съдебно заседание по делото, проведено на 17.10.2019 г., че финансовият модел е един и същ и е приложен за 2016 г. и за 2019 г. Кредитирал е и експертното им заключение. Приел, че всички ценообразуващи елементи, вкл. разходите за суровини и средната продължителност на работа на централата, са изследвани и заложени при първоначалното определяне с Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци. Подчертал, че това решение, в относимата му част, е влязло в законна сила, поради което е недопустимо преразглеждането на тези елементи в производствата по актуализиране на цени за групата производители, в който попада централата на дружеството-жалбоподател.

Първоинстанционният съд обсъдил и заключението на вещото лице, изготвило допълнителната СИЕ, въз основа на което приел, че финансовият модел за определяне на цената е един и същ, а разликите в цифрите са следствие от числовото прилагане на коефициента по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ за съответната година.

Съдът приел за неотносими към спора доводите на „Е. Е. М. ООД, че в ползваната от него суровина за производство на електрическа енергия от биомаса, има водно съдържание (влажност) около 50%, а енергийната калоричност е около 1800 kcal/kg. Позовал се на заложената във финансовия модел калоричност от 2600 kcal/kg, за която е приел, че съответства на допустимите осреднени нива на влажност на суровината, които следва да бъдат заложени в изчислителния модел. Аргументирал се, че при заложени влажност и калоричност, които не отговарят на конкретните такива, дружеството е в състояние, чрез последващо изсушаване, да достигне до параметрите, заложени в модела. Предвид това, използването на подобни решения, с оглед увеличаването на производителността и намаляването на разходите, било въпрос на управленско решение и анализ „разходи – ползи“.

По отношение на възраженията на „Е. Е. М. ООД за приетата от КЕВР средна годишна продължителност на работа на инсталации с директно изгаряне от 6000 часа, съдът е приел, че цените не се определят за конкретна електроцентрала, каквото било твърдението на дружеството, а за група такива. По тази причина направил извод, че Комисията обосновано е приела среден размер на стойностите на съответните ценообразуващи елементи. Допълнил, че цената по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определя за цялата група производители, а не се определя цена за отделните централи, при отчитане спецификите на всеки един производител. В тази връзка не уважил оплакванията, че конкретно по отношение на процесната електроцентрала, са необходими повече суровини за производството на 1 MW електрическа енергия. Приел е, че аргументите на дружеството - жалбоподател по това оплакване са свързани с конкретни управленски решения на собственика на електрическата централа и икономически факти, които не подлежат на преценка в административното производство. Наред с горното, съдът приел, че с решението на КЕВР са осъществени целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от същия закон. По подробно изложените в обжалваното решение съображения, съдът отхвърлил жалбата и присъдил разноски съгласно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в нарушение на чл. 170 АПК, доколкото съдът не съобразил, че КЕВР носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в спорното негово решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

С Определение № 2334 от 25.03.2019 г. първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК, е разпределил доказателствената тежест между страните. Указал е на КЕВР, че следва да установи фактическите основания, посочени в акта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Наред с това, съдът е задължил КЕВР да представи документи, доказващи метода на изчисление на актуализираните цени, ползваните показатели и стойностите, както и източниците на информация. Дадените указания са изпълнени с представянето на писмено становище от 30.05.2019 г. от страна на КЕВР. По делото е представена административната преписка по издаването на оспореното решение на Комисията. В хода на производството съдът е допуснал и приел заключение на КСТИЕ, както и допълнителна СИЕ по въпроси, относими към възраженията, направени в жалбата срещу оспореното решение на Комисията.

Предвид изложеното и като съобрази извършените от съда и от страните, в изпълнение на негови указания, процесуални действия, настоящият съдебен състав приема, че съставът на АССГ не е допуснал релевираните нарушения на съдопроизводствените правила по отношение разпределението на доказателствената тежест, допускане и приемане на доказателства, допускане и приемане на съдебните експертизи. Възраженията на касационния жалбоподател относно начина на определяне на преференциалната цена и коефициента за нейната актуализация са относими към преценката за материалната законосъобразност на решението на КЕВР, а не към твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Неоснователни са и касационните оплаквания за необоснованост на обжалваното съдебно решение и постановяването му в противоречие с материалния закон.

Обосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд е съобразил, че административното производство пред КЕВР е проведено след постановяване на Решение № 5121 от 03.08.2017 г. по адм. д. № 8362 по описа на АССГ за 2016 г., с което е отменено Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. на КЕВР, в частта му по т. VIII.2., с която, считано от 01.07.2016 г., се актуализира преференциалната цена на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл на производство, като се определя такава в размер на 234,31 лв./MWh, без ДДС, както и това, че решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 9156 от 04.07.2018 г., постановено по адм. д. № 11497 по описа на Върховния административен съд за 2017 г.

Правилно административният съд е определил характера на оспорения акт и основанието за неговото издаване от Комисията (чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ) - при определена преференциална цена на изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители, по определената от КЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ. Обосновани са изводите на съда, че при издаване на спорното решение е спазена процедурата по чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ ежегодно до 30 юни да се актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно: разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата. В тази връзка са неоснователни доводите, релевирани в касационната жалба, че Решение Ц-1 от 15.02.2019 г. КЕВР преповтаря, по-точно преписва, Решение № 5121 от 03.08.2017 г., постановено от АССГ и Решение № 9156 от 04.07.2018 г. на Върховния административен съд, с които е отменено Решение № Ц -17 от 30.06.2016 г. на КЕВР, както и че КЕВР не се съобразява с всички указания на съда, а само с част от тях и то без да излага съображения за неприемането на мотивите на съда. В Решение Ц-1 от 15.02.2019 г. на КЕВР са изложени мотивите и дадените указания от АССГ и Върховния административен съд по отношение спазване на административнопроизводствените правила и излагане на фактическите обстоятелства, на които се основава издаването на акта и които обосновават определянето на конкретния коефициент за актуализиране на преференциалната цена за конкретната група производители на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Неоснователни са релевираните касационни оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил, че Решение Ц-1 от 15.02.2019 г. КЕВР приема отново същите стойности, без да излага мотиви и обосновка за приемането им или как е получена конкретната стойност. Обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е съобразил, че коефициентът за актуализация на цената е формиран в съответствие с изменението на стойността на ценообразуващите елементи по чл. 32, ал. 2, т. 6, 7 и 8 ЗЕВИ, а именно: разходи за суровини за производство на енергия; разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата, като останалите ценообразуващи елементи са определени в Решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, когато за първи път е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия за групата производители, в която попада централата на настоящия касационен жалбоподател.

Правилно е прието от съда, че съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗЕВИ (ДВ. бр.109 от 20 Декември 2013 г.) електрическата енергия от възобновяеми източници се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за изкупуване за срок от двадесет години - за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия, както и за електрическата енергия, произведена от биомаса, който срок започва да тече от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, съответно от датата на въвеждане в експлоатация на първия етап, при поетапно въвеждане в експлоатация, за енергийни обекти, въведени в експлоатация, и инсталации, монтирани след 31 декември 2015 г., сроковете за изкупуване се намаляват със срока от тази дата до датата на въвеждането в експлоатация, съответно монтирането. В тази връзка изменение на определените по този ред преференциални цени е допустимо, само когато се установи съществено изменение на ценообразуващ елемент в периода от 30 юни на една календарна година до 30 юни на следващата календарна година, т. е. по-рано, по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕВИ, като се актуализира цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8 на чл. 32 ЗЕВИ, а именно: разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата.

Обосновано съдът е установил, че посочените ценообразуващи елементи, предмет на актуализацията, са мотивирани и фактически обосновани в решението на КЕВР, като конкретните проценти са определени въз основа на данни от Министерство на земеделието и храните и Националния статистически институт. Съдът е съобразил и заключението на допуснатата и приета СТИЕ, с което е констатирано значително разминаване по отношение на стойностите разход на суровина за производство на 1 МВтч енергия, по отношение на цената на суровината, работните часове и електрическата ефективност. В заключението на експертизата са посочени и конкретните числови стойности. По отношение на показателя „плътност“ на различните видове дървесни отпадъци, също има значителна разлика.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът не съобразил заключението на допълнителната СТИЕ. Съгласно чл, 32, ал. 5 ЗЕВИ коефициентът отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, именно: разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта и разходите за труд и работна заплата.

По предписанието на чл. 32, ал. 6 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса се определя от КЕВР, като се вземат предвид определените и обявени от министъра на земеделието, храните и горите годишни индекси за изменение на цените на тези суровини. В случая за определянето му е взето предвид Писмо с вх. № Е-03-13-1 от 30.05.2016 г., с което министърът на земеделието и храните определя среден индекс на изменението на средната цена на дървесината за технологична преработка и дърва за горене за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2016 г. спрямо периода от 01.04.2014 г. до 31.03.2015 г. - в размер на 3,7 %. Въз основа на тези данни изменените разходи за суровините за производство на електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, биомаса, получена от прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, са в размер на 40,11 лв./МWh след дисконтиране и съставляват 17,12 % от общите разходи.

Съгласно чл. 32, ал. 7 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за горива за транспорта се определя въз основа на средната пазарна цена на съответния ценообразуващ елемент за предходната отчетна година. В конкретния случай е установено, че процентът е определен въз основа на Писмо с вх. № Е-04-24-1 от 18.05.2016 г. на заместник - председателя на НСИ, с което е посочено, че процентното изменение за 2015 г. спрямо 2014 г. на цените на горивата за транспорт е в размер на „-14,2%“, предвид което изменените разходи за горива за транспорт са в размер на 6,28 лв./МWh след дисконтиране и съставляват 2,68 % от общите разходи.

На следващо място, съгласно чл. 32, ал. 8 ЗЕВИ процентът на изменение на разходите за труд и работна заплата се определя въз основа на данните от НСИ за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. В случая процентът е определен въз основа на Писмо с вх. № Е-04-24-1 от 18.05.2016 г. на заместник - председателя на НСИ, с което е посочено, че процентното изменение за 2015 г. спрямо 2014 г. на средната годишна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е в размер на 8,8%, поради което изменените разходи за работна заплата са в размер на 17,07 лв./МWh след дисконтиране и съставляват 7,28% от общите разходи.

Въз основа на установените данни обосновано и при правилно приложение на чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ първоинстанционният съд е приел, че коефициентът е обусловен от изменението на стойността на ценообразуващите елементи - разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата, който се определя като произведение от изменението на разходите на тези ценообразуващи елементи, а не като коефициент върху всички ценообразуващи елементи при определяне на преференциалната цена, част от които са фиксирани за целия периода на договора за изкупуване, не се променят и не се влияят от изменение на условията в бъдеще.

Като краен резултат решението на първоинстанционния съд е съобразено с обосновката и мотивите на КЕВР при определяне на този коефициент като сбор от произведенията на относителните дялове на разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорта и разходи за труд и работна заплата през предходната година, умножени със съответните индекси за изменение на горепосочените разходи, в размер е на 0,89 %. Неоснователни в тази връзка са доводите на касационния жалбоподател, че не е съобразено, че с този коефициент следва да се актуализира цялата цена, а не нейни отделни елементи. Изрично чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ посочва, че коефициентът отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно: разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата, а не на всички ценообразуващи елементи.

На следващо място, неоснователни са касационните оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд, че съдебните експертизи се отнасят единствено до централата на настоящия касационен жалбоподател, а решението на КЕВР следва да бъде за група производители. В съответствие със закона съдът е приел, че цената по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определя за цялата група производители, а не се определя цена за отделните централи като се отчитат спецификите на всеки един производител. В този смисъл, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че за неговата централа са необходими повече суровини за производството на 1 МВ електрическа енергия, респ. при различна калоричност, плътност и влажност. В процесното производство пред КЕВР правилно е следван ред за определяне цена на „група производители“ по конкретни ценообразуващи елементи, а не за отделни индивидуални производители на електрическа енергия от електрически централи с електрическа мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство.

Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорения административен акт са спазени административнопроизводствените правила. Правилно и в съответствие с установеното по делото от фактическа страна, съдът е приел, че спорното решение на КЕВР е мотивирано в съответствие с указанията дадени с Решение № 5121 от 03.08.2017 г., постановено по адм. д. № 8362 по описа на АССГ за 2016 г., оставено в сила с Решение № 9156 от 04.07.2018 г., постановено по адм. д. № 11497 по описа на Върховния административен съд за 2017 г., както и че е спазена процедурата по негово издаване. В случая след отмяна на Решение № Ц-17 от 30.06.2016 г. на КЕВР съдът е дал указания на регулаторния орган за излагане на фактически обстоятелства и мотиви при определяне коефициента на актуализираната цена, технико-икономически анализ на фактите и обстоятелствата, релевантни към момента на приемане на посоченото решение на КЕВР, а не за провеждане на ново административно производство. В тази връзка, първоинстанционният съд, обосновано на доказателствата по делото е установил, че със Заповед № З-Е-104 от 17.07.2018 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група със задача да извърши проучване на данните и документите, свързани с актуализирането на преференциалната цена за продажба на електрическа енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл. Въз основа на резултатите от направеното проучване е изготвен доклад от 12.02.2019 г. и проект на решение.

Неоснователни са и възраженията на касационния жалбоподател, че решението на съда е необосновано по отношение приетото, че оспореният акт на КЕВР съответства на целта на закона. Действително съдът е приел, че с решението на КЕВР са осъществени и целите на чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЕ, поради което съответства на целта на закона, които формално прогласяват съответни предпоставки свързани със задоволяване на обществото с енергийни ресурси, енергийно развитие и енергийна сигурност на страната, създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Тези изводи не са неправилни, но за целите на регулиране на цените на произведената електрическа енергия от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, произвеждащи електрическа енергия от биомаса, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбиниран цикъл, са относими целите и начините за постигане, посочени в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ и въведените принципи на ценово регулиране по чл. 23, ал. 1, т. 8 ЗЕ. В случая административният съд не е допуснал нарушение при преценката за съответствие на оспорения административен акт с целите на закона, като е посочил само целите по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЕ, след като регулаторният орган е спазил дадените указания от съда и не е допуснал нарушение на принципите на ценово регулиране. Впрочем, такива не са заявени при оспорването от настоящия касационен жалбоподател.

По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно решение. Ето защо, то следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на спора в касационното производство и своевременно направените искания, „Е. Е. М. ООД следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР и на НЕК суми размер на по 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3016 от 11.05.2021 г., постановено по адм. д. № 2965 по описа на Административен съд София - град за 2019 г.

ОСЪЖДА „Е. Е. М. ООД, с [ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сума в размер на 200,00 (двеста) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА „Е. Е. М. ООД, с [ЕИК] да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД, с [ЕИК] сума в размер на 200,00 (двеста) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА