Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „УниК. Л“ЕАД – [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу решение № 138 от 11. 03. 2021 г. на Софийски апелативен съд по т. д. №2512/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11. 09. 2020 г. на СГС, ТО по т. д. № 286/2018 г. за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Стройком 95“ООД и е постановено заличаването му в ТР на осн. чл. 632 ТЗ.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на предпоставките за това.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл. 280 ал. 1,т. 3 ТЗ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

Въззивният съд е приел следното:

С молба вх. № 109 230/ 4. 09. 2019 г. „Стройком 95“ ООД (н.) сезирало съда с искане за прекратяване на производството и заличаването на търговеца, с оглед липсата на доказателства за наличие на имущество на дружеството, както и за внасяне на определената от съда сума за началните разноски в производството. С разпореждане от 14. 10. 2019 г. съдът обявил, че ще се произнесе по искането след влизането в сила на решение № 1695 от 13. 08. 2018 г. С решение № 518 от 13. 03. 2020 г. по посоченото дело е оставено без уважение заявеното в молбата с вх. № 107 241/ 29. 08. 2019 г. на Национална агенция за приходите - [населено място] искане за възобновяване на производството на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ. С определение № 500 от 2. 09. 2020 г. по т. д. № 410/ 2020 г. на ВКС, І т. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1809 от 16. 07. 2019 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено решение № 1695 от 13. 08. 2018 г. по т. д.н. № 286/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговски отделение, VІ - 17 състав. С молба вх. № 90 247/ 3. 09. 2020 г. „Стройком 95“ ООД (н.) отново сезирал съда с искане за прекратяване на производството и заличаването на търговеца, с оглед липсата на доказателства за внасяне на определената от съда сума за началните разноски в производството и същата е била уважена с постановяване от съда по несъстоятелността на решение от 11. 09. 2020 г. на СГС, ТО по т. д. № 286/2018 г. за прекратяване на производството по несъстоятелност на „Стройком 95“ООД и заличаването му в ТР на осн. чл. 632 ТЗ.

Водим от горното, съставът на въззивната инстанция е счел жалбата срещу последното за неоснователна. Изложил е следните съображения:

Възобновяването на спряното на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност е допустимо при наличието на която и да било от двете алтернативно посочени в чл. 632, ал. 2 от ТЗ предпоставки - ако в срок една година от вписване на решението по ал. 1 в търговския регистър длъжникът или кредитор удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ, като определената от съда сума на началните разноски може да бъде предплатена както от лицата по чл. 625, така и от друг кредитор. В конкретния случай липсват доказателства някоя от посочените предпоставки да е налице. Според съда, твърдението на въззивника, че за периода от подаването на жалба срещу решението за обявяване в неплатежоспособност до постановяването на окончателен съдебен акт едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е спрял да тече, е несъстоятелно и не намира опора нито в правната доктрина, нито в съдебната практика. Съдът се е позовал на приетото в решение № 45 от 4. 04. 2012 г. по т. д. № 883/ 2011 г. на ВКС, ІІ т. о., че едногодишният срок за възобновяване на спряното по чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността в търговския регистър, като второинстанционното решение, с което се потвърждава вписаното решение по чл. 632 от ТЗ само стабилизира занапред последиците на вече извършеното вписване. Предварителното внасяне на паричните средства има за цел да се посрещнат разноските за началното развитие на производството за един не много продължителен период от време - от 6 месеца до една година. Кредиторите имат право, не и задължение да внесат тези разноски, но е в техен интерес да го сторят, ако действително желаят производството да се развие, тъй като с това ще се създаде възможност масата на несъстоятелността да бъде попълнена или да се осребрят активи, за да се осигурят парични постъпления за заплащане на разноските в производството. Предвиденият в чл. 632, ал. 1 от ГПК едногодишен срок е достатъчно продължителен, за да могат действително заинтересованите лица да осигурят нужните парични средства за началните разноски, затова и законът не предвижда възможност той да бъде продължаван изрично или мълчаливо (например чрез спирането на теченето му в конкретни хипотези, свързани с обжалването на постановените в производството съдебни актове), защото това би възпрепятствало бързината на развитието на производството, която е негова същностна черта. Крайният извод от горното, според съда е, че установените в чл. 632, ал. 4 от ТЗ предпоставки за прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на търговеца са налице и поради съвпадането на този извод с изводите на първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, въззивният съд е постановил обжалваното пред ВКС решение.

Пред ВКС в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, които се свеждат до това, длъжен ли е бил въззивният съд да разгледа и изложи съображения по всички доводи и оплаквания на въззивния жалбоподател и по-специално по този за наличието на висящо производство по иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на разпореждане от длъжника със свое имущество в полза на трето лице и за значението на това производство като пречка за заличаване на длъжника по чл. 632 ал. 4 ТЗ както и за това, от кой момент започва да тече едногодишният срок за възобновяване на спряно на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност. Останалите въпроси касаят обосноваността на обжалваното решение и в този смисъл са по правилността, а последният /за характера на срока по чл. 632 ал. 2 ТЗ/ не е обусловил пряко произнасянето на съда и в този смисъл не е обуславящ изхода по конкретния спор.

По отношение на отговора на първите два въпроса е налице практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Р №265/01. 08. 2018 г. по т. д. № 2553/17 на ВКС, Второ т. о. в насока, че в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, когато в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност независимо от наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 735, ал. 2 ГПК, с която настоящият състав се солидаризира напълно и с която обжалваното решение като краен резултат е в съответствие. В цитираното решение на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 632, ал. 4 във вр. с чл. 632, ал. 2 ТЗ, свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване производството по несъстоятелност, има действие и е приложима и в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Следователно: прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на длъжника в ТР при условията на чл. 632 ал. 4 ТЗ не зависи от това налице ли са някои от пречките за това по чл. 735 ал. 2 ТЗ, сред които е и наличието на висящ процес по иск по чл. 135 ЗЗД.

По отношение на това, от кой момент започва да тече едногодишният срок за възобновяване на спряно на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност също е налице константна практика по чл. 290 ГПК: напр. Решение № 45 от 04. 04. 2012 г. по търг. д. №883/2011 на ВКС-ТК-ІІ ро отд. и др., в които се приема, че срокът по чл. 632 ал. 2 във връзка с ал. 4 от ТЗ започва да тече от датата на вписване на първоинстанционното решение на съда по несъстоятелността в търговския регистър, а второинстанционното решение, с което се потвърждава вписаното решение по чл. 632 ТЗ на съда по несъстоятелност само стабилизира занапред последиците на вече извършеното вписване. Следователно правните изводи на въззивния съд по приложението на цитираните по-горе разпоредби на ТЗ напълно съвпадат с тази практика на ВКС. От друга страна касаторът не излага своите доводи за наличието на основания за промяна занапред и изоставяне от страна на ВКС на тази своя практика по въпроса, което не дава възможност за преценка за наличие на хипотезата по чл. 280 ал. 1,т. 3 ГПК.

С оглед гореизложеното не е налице основание за допускане на касация, поради което настоящият състав на ВКС,ТК,Второ т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 138 от 11. 03. 2021 г. на Софийски апелативен съд по т. д. №2512/2020 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.