Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Р. Е. против решение № 60 от 22. 03. 2021 г. по гр. д.№ 19/2021 г. на Смоленски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 20143 от 01. 12. 2020 г. по гр. д.№ 27/2020 г. на РС-Златоград. С последното е отхвърлен установителният иск за собственост, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на ответника О. Н, че той е собственик на основание давностно владение, считано от 1999 г. на УПИ.. .., кв.... с площ 326, 63 кв. ч. по плана на [населено място] при описани граници.

В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, защото РС е разгледал непредявен иск по ЗСПЗЗ, а ОС – Смолян не е констатирал това. По същество счита решението неправилно, тъй като той ползва имота до стената на трафопоста, не е имало отчуждаване, той е построен незаконно и не са събрани доказателства за постройката.

В изложението по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и ал. 1 т. 3 ГПК, като се твърди недопустимост на решението, защото съдът се е произнесъл по иск по ЗСПЗЗ и служебно е изследвал собствеността.

Ответникът по касация О. Н не взема становище.

Конституираното /по искане на ищеца/ трето лице-помагач на ответника „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, оспорва жалбата. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

От касатора е предявен установителен иск за собственост против О. Н, основан на придобивна давност. Ищецът е твърдял, че владее процесния имот УПИ.. .. от кв... . по плана на Н. от преди 1999 г. От разпитаните свидетели и СТЕ се установява, че ищецът е направил парник в имота и отглежда зеленчуци, а има и овощни дървета. В северозападната част на уригулираният поземлен имот обаче има трафопост с циментова площадка около него. Останалата площ от имота е 202 кв. м. Вещото лице е констатирало, че имота е актуван за държавен с АДС от 1995 г. и е отреден за трафопост. В АДС е отразено, че трафопоста е на площ 40 кв. м. и е построен 1993 г. и е предоставен за стопанисване на Електроснабдяване – ТП.

РС е приел, че ищецът не е могъл да придобие реална част от уригулирания поземлен имот предвид нормата на чл. 200 ЗУТ защото тази реална част не отговаря на изискванията за минимална площ и лице към улицата по чл. 19 ЗУТ дори да се приеме минималната необходима площ.

Въззивната инстанция е възприела този извод. Посочил е, че дори ищецът да е владял 20 години частта от имота, която не е заета от трафопоста, тя не отговаря нито на минималната площ, необходима за УПИ по чл. 19, ал. 1 ЗУТ, нито намалената площ по изключение, предвидена при хипотезите, посочени в чл. 19, ал. 3 ЗУТ – 240 кв. м. Въззивният съд е разгледал и оплакванията във въззивната жалба, относно прилежащата площ на трафопоста. Съдът е посочил, че прилежащата земя към трафопоста включва освен земята под него и тази около него за обслужването му.

Нито първата инстанция, нито възивната са квалифицирали спора по ЗСПЗЗ и не са излагали мотиви, свързани с прилагане на този закон. Искът е квалифициран като положителен установителен иск за собственост. Твърдението за недопустимост на обжалваното решение не кореспондира на данните по делото. Не е налице и служебно произнасяне на съда по собствеността на ответника. АДС, за който е докладвало вещото лице, който се намира в кориците на делото е официален документ, който не може да не бъде обсъден от съда. Съдът е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства, а за неотносимите – да посочи защо са ирилевантни за спора. Предвид изложеното, не е налице вероятна недопустимост на обжалваното решение, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 2 ГПК.

По наведеното основание по чл. 280, ал..1 т. 3 ГПК не е формулиран въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване и на това основание, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това основание се сочи във връзка с това, че съдът служебно обсъдил собствеността на трафопоста в имота.

В случая е без значение дали има собственик на постройката трафопост. Ищецът не е владял постройката трафопост и земята под и около нея, необходима за обслужването й. Трафопостът е съществувал към 1993 г., според отразеното в АДС от 1995 г. Искът е отхвърлен поради това, че не са налице предпоставките на чл. 200 ЗУТ за придобиване на реална част от УПИ по давност, защото тази част не отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ. Не са налице и изключенията на ал. 2 на чл. 200 ЗУТ – реалната част да се присъединява към съседен парцел на владеещия и от останалата част да може да се обособи самостоятелен УПИ. Не са налице и условията на чл. 17 ЗУТ.

В обобщение не са налице основанията за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 10 ГПК, съдът не присъжда разноски на третото лице-помагач.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 22. 03. 2021 г. по гр. д.№ 19/2021 г. на Смоленски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Л. Р. Е..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: