Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 7297/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Добрич срещу Решение № 665 от 18.05.2021г., постановено по адм. д. № 184 по описа на Административен съд - Варна (АС - Варна) за 2021г., с което дирекцията е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на В. Ч. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 2580,00 лв., в резултат на незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР - Добрич, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 12.04.2019 г., до окончателното заплащане на сумата на обезщетението, както и да заплати съответните разноски.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Подържа се, че достоверността на договора за наем и на разписките към него не е потвърдена. Изтъкват се противоречия в свидетелските показания и останалия доказателствен материал. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, се иска отмяната на решението и отхвърляне на предявения иск срещу ОД на МВР - Добрич. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в цялото съдебно производство.
Ответникът – В. Ч. оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. По същество моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е разгледал предявените от Чакъров обективно съединени искове срещу ОД на МВР - Добрич, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер. за претърпени имуществени вреди от Заповед за прилагане на ПАМ № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г., отменена с влязло в сила Решение № 526 от 07.12.2018 г., постановено по адм. д. № 463 по описа на АС - Добрич за 2018 г. Твърдението е за настъпване на имуществените вреди по причина сключването на договор за наем на автомобил от 01.07.2018 г., вследствие лишаването на Чакъров от възможността да управлява и ползва собственото си МПС.
От фактическа страна съдът е приел за установено, че със Заповед № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР - Добрич, РУ Албена, на основание чл. 171, т. 2а, б. а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложена ПАМ, като е прекратена регистрацията на собствения на Чакъров лек автомобил Мерцедес, с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 300 дни. На 01.07.2018 г. между последния и трето лице бил сключен договор за наем на лек автомобил Нисан, модел Микра, с рег. [рег. номер на МПС] , при с месечна наемна цена в размер на 400,00 лв. За всяко извършено плащане били изготвяни разписки. На 31.01.2019 г., след отмяната на заповедта за прилагане на ПАМ с влязло в сила Решение № 526 от 07.12.2018 г., постановено по адм. д. № 463 по описа на АС - Добрич за 2018 г., на Чакъров са върнати два броя регистрационни табели [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, удостоверено в Писмо с рег. № 3394р-8/02.01.2019 г. на началник РУ - Албена. С Анекс от 01.02.2019 г. бил прекратен договорът за наем на автомобил, като за периода на действието му от 01.07.2018 г. до 31.01.2019 г. били заплатени общо 7 наема от по 400,00 лв. или сума в общ размер на 2800,00 лв. Разпитани са свидетели относно детайлите по повод сключването на договора и ползването на автомобила
При така установеното от фактическа страна, съставът на АС - Варна приел, че са налице всички елементи за реализиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед репариране на твърдените имуществени вреди: незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на ПАМ № 18-3394-000052 от 20.06.2018 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР - Добрич, отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, вреда и причинна връзка между претендираните имуществени вреди и постановената незаконосъобразна заповед. Направил е извод, че доколкото в периода 01.07.2018 г. - 31.01.2019 г. с прекратяване на регистрацията на автомобила му, Чакъров фактически е бил лишен от възможността да го използва, той безспорно е претърпял имуществени вреди в размер на пазарния наем. Съдът намерил предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди за частично основателен за исковия период до размера от 2580,00 лв., установен с приетата по делото съдебно - оценителна експертиза.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след задълбочено проучване на надлежно събраните доказателства, въз основа на които са формирани обосновани и правилни фактически и правни изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава спорното материално право.
Между страните не се спори относно наличието на незаконосъобразен акт, който формира първият елемент от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Спорът е съсредоточен върху възникването на вредите и техния размер и причинната връзка между отменената заповед и претендираните вреди.
Недоказани в процеса са твърденията, че договорът за наем и разписките към него са съставени за целите на процеса. Действително, договорите за наем са частни диспозитивни документи. Като такива, те не се ползват с материална доказателствена сила и поради това тяхното оспорване е безпредметно. Обстоятелството, че договорите за наем са частни документи не отнема качеството им на писмени доказателства по смисъла на ГПК. Автентичността на договора и разписките е доказана посредством събраните доказателства. Съгласно чл. 180 ГПК те представляват доказателство за сторените в тях волеизявления, а последните са насочени именно към създаването на наемно правоотношение. Що се отнася до твърдяната по същество привидност, с оглед твърденията, че договорите са съставени за целите на процеса, именно касаторът е следвало да докаже тези си твърдения, което не е сторено. Размерът на обезщетението при това е определен не на база договорената, а на база пазарната цена, макар между двете да не е налице съществено разминаване.
Правилна е преценката на съда за причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния акт. Доказана е необходимостта от ползване на автомобила, както и това, че той действително е бил използван за времето на договора и на действието на принудителната административна мярка. Противно на твърденията в касационната жалба, не са налице съществени противоречия в доказателствения материал, които да опорочават фактическите и правни изводи на съда. По наемното правоотношение не само са съставени документи, доказващи възникването и изплащането на суми за наем, но и доходите от наем са декларирани, а съществуването на правоотношението и изпълнението на задълженията по него е потвърдено от гласните доказателства по делото, които са подробни, ясни, без вътрешни противоречия и такива помежду си. Изводите на съда не се променят от представените разпечатки за движението на наетия автомобил, напротив. Превозното средство е ползвано редовно в процесния период именно по маршрута до гр. Кранево, където се намира търговският обект на ответника. Обстоятелството, че за период от около два месеца през зимния сезон за автомобила няма данни в Системата за автоматизирано събиране на данни за трафика по пътищата на Р. Б. не означава, че автомобилът не е бил ползван; дори да не е бил, това не се отразява на валидността на сключения договор за наем, нито на задълженията по него и на тяхното изпълнение, надлежно доказани в процеса. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответника се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 250лв, заплатени в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 665 от 18.05.2021г., постановено по адм. д. № 184 по описа на Административен съд – Варна за 2021г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Добрич да заплати на В. Ч. съдебни разноски в размер на 250 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова