Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 65374/25. 06. 2021 г., подадена от адв. Е.М– процесуален представител на А. Р. А., против определение № 60215 от 10. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 2026/2021 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о., с коeто е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. Р. А. против определение № 201 от 19. 02. 2021 г. по ч. гр. д. № 30/2021 г. на Oкръжен съд - В. Т, в частта му, с която е потвърдено определение от 08. 12. 2020 г. по гр. д. № 1164/2020 г. на Районен съд - Свищов и касационното производство е прекратено.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба „ПМУ Свищов“ ООД не взема становище по жалбата.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при установените данни по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва постановеното определение и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Правилно в обжалваното определение предходният тричленен състав на Върховния касационен съд, е приел, че частната касационна жалба, насочена срещу определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу определение на първоинстанционния съд и по този начин е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявения от него против „ПМУ Свищов“ ООД иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника за разликата над 50 000 лв. до 90 000 лв., е недопустима, като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол.

С Тълкувателно решение № 1 от 21. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за тълкуване закона, според които определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иск (бъдещ или във висящо исково производство) или молбата за допускане на обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл. 274, ал. 3 ГПК, където са изброени определенията, подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл. 389 от ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т. 1 и т. 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му, изключение представлява хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, но настоящият случай не попада в нея. Следователно това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което с произнасянето на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване на постановеното определение и то е влязло в сила. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60215 от 10. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 2026/2021 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: