Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Б. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 802 от 29. 01. 2020 г. по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 308 от 12. 06. 2020 г. по гр. д.№ 1187 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о. поради противоречието му с решение от 27. 10. 1999 г. по гр. д.№ 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, 48 състав и с определение № 413 от 28. 03. 2006 г. по ч. гр. д.№ 951 от 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б въззивен състав.

Молителят Б. С. С. поддържат молбата за отмяна.

Пълномощникът на ответника по молбата за отмяна „Елпром ЕМС“ АД оспорва същата като недопустима и неоснователна.

По допустимостта на молбата настоящият състав на ВКС се е произнесъл с определение № 81 от 21. 05. 2021 г.

По основателността на молбата съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е наличието на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато между същите страни са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай е налице субективен идентитет по двете влезли в сила съдебни решения: страни по гр. д.№ 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, 48 състав, по което е постановено едно от влезлите в сила решения /решението от 27. 10. 1999 г./, са били Б. С. С. и „Б.- З. Г.К.“ АД, а страни по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, по което е постановено решение № 802 от 29. 01. 2020 г., чиято отмяна се претендира, са били Б. С. С. и „Елпром ЕМС“ АД, който е частен правоприемник на Б.-З. Г.К.“ АД по силата на договор за покупко-продажба от 18. 05. 2007 г., обективиран в нотариален акт №.. ......, том.. ., рег.№.. ....по нот. д.№.. ........от 2007 г.

Липсва обаче обективен идентитет между двете дела: Предмет на делото по гр. д.№ 3738 от 1998 г. е било правото на собственост на „Б.- З. Г.К.“ АД върху сграда, находяща се в [населено място], [улица], в имоти №.. ....и №.. ......от парцел.. ., кв.... по плана на [населено място], м.“В. рампа-изток“, а предмет на делото по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд е правото на собственост на „Елпром ЕМС“ АД само за земята, върху която е изградена сградата - поземлени имоти №.. ....и №.. ......, попадащи понастоящем в имот с идентификатор 68134. 505. 408 по кадастралната карта на [населено място] от 2011 г. За намиращата се в поземлените имоти №.. ....и №.. ......сграда, по отношение на която е постановено решението по гр. д.№ 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, не е формирана сила на пресъдено нещо с решението по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. Това е видно от диспозитива на решението по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд /в който сградата не е описана като предмет на иска по това дело, макар да съставлява самостоятелен имот, различен от поземлените имоти, върху които е изградена/, така и от мотивите на същото решение /в които не е разглеждан и обсъждан въпроса за собственосттта на намиращите се в имоти №.. .....и №.. ....сгради/. Макар в исковата молба ищецът да е определил жилищната сграда в поземлен имот №.. ......като част от предмета на делото /поискал е да бъде установено по отношение на ответника, че той не е собственик на ПИ №.. ......и №.. ...., ведно с построената в ПИ №.. ....двуетажна къща и други трайни подобрения/, след като в диспозитива на съдебното решение няма произнасяне по отношение на тази сграда и ищецът не е поискал допълване на решението в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, то решението няма сила на пресъдено нещо по отношение на сградата. Фактът, че решението по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд не е формирало сила на пресъдено нещо по отношение на сградата, е възприет и от Върховният касационен съд в определението му, с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 802 от 29. 01. 2020 г. по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд - определение № 308 от 12. 06. 2020 г. по гр. д.№ 1187 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

Поради гореизложеното не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд поради противоречието му с решението по гр. д.№ 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, 48 състав.

Не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд и поради противоречието му с определение № 413 от 28. 03. 2006 г. по ч. гр. д.№ 951 от 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б въззивен състав, тъй като липсва субективен и обективен идентитет между двете дела: Както бе посочено по-горе, страни по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд са били Б. С. С. и „Елпром ЕМС“ АД, а предмет на делото е било правото на собственост на „Елпром ЕМС“ АД върху поземлени имоти №.. .......и №.. ......., попадащи понастоящем в имот с идентификатор.. ..........по кадастралната карта на [населено място] от 2011 г. Страна по ч. гр. д.№ 951 от 2006 г. на Софийския градски съд, образувано по жалба срещу заповед по чл. 126ж ГПК отм. за възстановяване на отнето владение, е друго лице - С. К. М., а предмет на делото е не правото на собственост върху имоти №.. .......и №.. ......., а владението на С. М. върху тези имоти /владението като фактическо състояние, а не правото на владение като елемент от правото на собственост/.

Предвид на всичко гореизложено молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение по в. г.р. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата „Елпром ЕМС“ АД направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 900 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, състав на първо отделение на Гражданска колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 802 от 29. 01. 2020 г. по в. гр. д.№ 1190 от 2019 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 308 от 12. 06. 2020 г. по гр. д.№ 1187 от 2020 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.- поради противоречието му с решение от 27. 10. 1999 г. по гр. д.№ 3738 от 1998 г. на Софийския районен съд, 48 състав и с определение № 413 от 28. 03. 2006 г. по ч. гр. д.№ 951 от 2006 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Б въззивен състав.

ОСЪЖДА Б. С. С. от [населено място],[жк], [улица] да заплати на „Елпром ЕМС“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 78 ГПК сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.