Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 25 от 22. 02. 2021 г. по гр. д.№ 333/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Ловешки окръжен съд по гр. д.№ 661/ 2019 г. и по този начин КПКОНПИ е осъдена да заплати на М. Ю. Д. 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от незаконни действия, бездействия и актове на ответника във връзка с приложение на ЗОПДИППД отм. – внасяне на искане за отнемане на имущество и налагане на обезпечения - търпени в периода от 05. 05. 2010 г. до 07. 06. 2016 г., със законната лихва върху тази сума от 07. 06. 2016 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв претенцията е отхвърлена.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подал само ответника, поради което в отхвърлящата иска част това решение, по чиято валидност няма съмнения, е влязло в сила.

Касаторът КПКОНПИ обжалва решението в осъдителната му част и като основание за допускането му до касационен контрол повдига правните въпроси „По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а от ЗОДОВ и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД?“; „Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира?“; „Обвързано ли е понятието справедливост с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?“; и „От значение ли е за определяне на размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди качеството на лицето, срещу което е водено производство по ЗОПДИППД отм., т. е. дали същото е било ответник в производството в качеството на „проверявано лице“ или като „свързано лице“ (по смисъла на 1 т. 9 от ДР на Закона)?“. Счита, че по отношение на тези въпроси са налице допълнителните основания по т. 1 и т. 3 на ал. 1 на чл. 280 ГПК.

Ответната по касация страна М. Д. оспорва касационната жалба. Според нея поставените от касатора въпроси са намерили разрешение още в ППВС № 4/ 1968 г., ТР № 3/ 2005 г., ОСГК, ВКС и ТР № 1/ 2001 г., ОСГК, ВКС.Зпретендира, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като излага и съображения за правилност на обжалваното решение.

Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да уважи предявения иск до размер 5 000 лв, въззивният съд приел, че съпругът на ищцата бил управител и съдружник в „Алдекс“ ООД - Ловеч, което имало предмет на дейност дърводобив и дървообработване, а ищцата също работила в това дружество. През 2010 г. било образувано досъдебно производство № 230/ 2009 г. по описа на ОДМВР – Ловеч, по което със заповед от 30. 03. 2010 г. съпругът на ищцата бил задържан и му били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 308 ал. 1 и по чл. 235 ал. 3 т. 3 НК. С Решение № 190/ 04. 05. 2010 г. на Комисия по установяване на имущество придобито от престъпна дейност /КУИППД, чиито правоприемник е ответникът в настоящето производство КПКОНПИ/ било образувано производство по ЗОПДИППД отм. срещу съпруга на ищцата. На същата дата КУИППД взела и решение за внасяне на мотивирано искане за допускане на обезпечителни мерки на бъдещ иск с цена 528 925 лв. срещу ищцата, съпруга й, двете им деца и търговското дружество, с искане за налагане на възбрана върху 13 имота, запор върху 12 превозни средства, запор на дружествени дялове в 2 търговски дружества и запор върху всички банкови сметки на ищцата. С определение от 05. 05. 2010 г. по ч. гр. д. № 207/ 2010 г. на Ловешки окръжен съд поисканото обезпечение било допуснато. Наложените обезпечителни мерки, засягащи ищцата, съставлявали възбрани върху 3 имота – съпружеска имуществена общност и запори върху банкови сметки. С решение от 12. 05. 2016 г. образуваното производство за отнемане на имущество било прекратено по съображения, че през периода на осъществяване на престъпната дейност придобитото имущество било в размер на 8 826 лв, което не било на значителна стойност по смисъла на § 1 т. 2 ДР ЗОПДИППД отм. и за придобиването на същото проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. На 17. 05. 2016 г. КПКОНПИ депозирала молба за отмяна на наложените обезпечителни мерки, което искане било уважено с определение от 18. 05. 2016 г. по ч. гр. д.№ 207/ 2010 г. на Ловешки окръжен съд, в сила от 07. 06. 2016 г. С влязла в сила присъда по НОХД № 2770/ 2015 г. на Плевенски районен съд съпругът на ищцата бил оправдан по обвиненията за всички престъпления против него. Към момента на налагане на обезпечителните мерки съпругът на ищцата имал задължения към кредитни институции. От преживяното неблагоприятно житейско събитие ищцата търпяла травматичен стрес, който обаче не довел до промяна в характера й. Дискомфортът и негативните емоционални преживявания по време на продължителния процес породили тревожност, безпокойство, несигурност и отчаяние. Нямало обаче значим спад в цялостното й социално функциониране, нито семейна или трудова дезадаптация. Понастоящем тя била клинично и психично здрава, депресивното състояние отшумяло след освобождаването на съпруга й от ареста. Травматичният стрес при нея е причинен от няколко комплексни фактора: ареста на съпруга й, неясното бъдеще, финансовото състояние на семейството, изхода на съдебните производства. При тези фактически установявания от правна страна съдът намерил, че държавата дължи обезщетение на ищцата, макар да споделил доводите на ответника, че в съответствие с разпоредбите на ЗОПДИППД отм., КУИППД е била длъжна /след като е получила през 2010 г. надлежно уведомление по чл. 21 ЗОПДИППД отм. от Районна прокуратура – Ловеч/, да образува преписка, да извърши проверка за имуществото на лицето и въз основа на изготвен от директора доклад и при наличието на предвидените в закона предпоставки да внесе мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки. Факт било обаче, че производството за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност било прекратено поради това, че през по време и след осъществяване на престъпната дейност придобитото от съпруга на ищцата и свързаните с него лица имущество не било на значителна стойност и че за придобиването на същото проверяваното лице разполагало с достатъчно средства. Това обуславяло крайната незаконност на действията на Комисията по подготовка, осигуряване и водене пред съд на производство за налагане на обезпечителни мерки срещу ищцата като лице от кръга по чл. 5 - 10 ЗОПДИППД отм.. От страна на ответника не била осъществена законосъобразна преценка на установените в хода на административната проверка факти и обстоятелства относно наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност, нито такава била извършена при сезирането на съда с мотивираното искане за налагане на обезпечителните мерки. Затова КУИППД дължала обезщетение на ищцата за вредите от обезпечението, както всеки друг ищец би дължал такова при общите условия на допуснато неоснователно обезпечение по реда на ГПК. Вредите и причинната връзка били установени по делото, защото доказателствата сочели, че ищцата изпитвала притеснения поради обстоятелството, че срещу нея били наложени обезпечителни мерки, несигурност от това по какъв начин ще приключи производството. Нямало данни за увреждания на физиката и на психиката на ищцата, извън обичайните, поради което обезщетението следвало да бъде определено в нормалния за такива случаи размер, съответстващ на жизнения стандарт и конкретните икономически условия за живот в страната. Съдът съобразил срока, в който обезпечителните мерки били наложени, причинената от тях тревожност, безпокойство, несигурност и отчаяние. За обезщетяване на тези вреди счел достатъчна сума от 5 000 лв, а над този размер обезщетението не било дължимо, тъй като вредите се дължали и на предприетото наказателно преследване срещу съпруга на ищцата, а не на обезпечителните мерки срещу нея.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос „Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира?“, не обуславя обжалваното решение. В него въззивният съд не е постановил, че причинната връзка може да се предположи, а е посочил, че тя е доказана от свидетелските показания и заключението на комплексната експертиза, приета по делото. Изрично съдът е посочил, че вредите, дължащи се на други фактори /воденото срещу съпруга на ищцата наказателно производство, задържането му по него, житейските несгоди, произтичащи от това/ не са в причинна връзка с действията на КУИППД и поради това не подлежат на обезщетяване в настоящето производство.

Необуславящ е и въпросът „От значение ли е за определяне на размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди качеството на лицето, срещу което е водено производство по ЗОПДИППД отм., т. е. дали същото е било ответник в производството в качеството на „проверявано лице“ или като „свързано лице“ (по смисъла на 1 т. 9 от ДР на Закона)?“. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл и той не е част от решаващите му мотиви за основателност на иска или по размера на дължимото обезщетение. Причината за това е обстоятелството, че в тази насока довод във въззивната жалба на КПКОНПИ не се съдържа. Ограниченият в правомощията си от разпоредбата на чл. 269 изр. 2 ГПК въззивен съд не имал право да се произнася по невъведени от жалбоподателя – ответник доводи, а повдигането на въпроса за първи път в касационното производство е недопустимо. Касационното обжалване се допуска по въпроси, които въззивният съд е разрешил, а не по такива, които не обуславят решението му.

Останалите въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С. То решение № 1/ 19. 02. 2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по обуславящите въпроси има установена практика, която не се нуждае от промяна и която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а решението си е мотивирал съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС. Взети са предвид конкретните установени по делото обстоятелства, които са релевантни за определяне на обезщетението в справедлив размер и същите са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Дали преценката на съда по същество е правилна, в производството по чл. 288 ГПК не може да се проверява, но даденото разрешение по поставените въпроси е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд.

По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК и

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 25 от 22. 02. 2021 г. по гр. д.№ 333/ 2020 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София, пл.”С. Н” № 6 да заплати на М.Ю.Д, ЕГН [ЕГН], [населено място], област Л., 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: