О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1097

гр. София, 08.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четвърти април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 620/2025 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Арвен„АД против определение № 111/25.07.2024г. по ч. т.д.№ 108/2024г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 338/13.03.2024 г. по т. д.№ 230/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас. С потвърденото определение е прекратено производството по същото дело, поради недопустимост на предявените от „Корпоративна търговска банка „ АД / в несъстоятелност / против „Арвен„АД искове, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване вземания на банката на основание договор за кредит от 12.02.2013 г., поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост – подадено от длъжника възражение в срока по чл.414, ал. 2 ГПК, предвид което е стабилизирана, като изпълнителен титул, издадената в полза на банката, по ч. гр. д.№ 6752/2015г. на Районен съд Бургас, заповед за изпълнение на парично задължение – предмет на исковете. Жалбоподателят оспорва споделеното и от въззивния съд съображение на първоинстанционния, че за начало на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се изхожда от датата на узнаването от ответника за издаването на заповедта, независимо че същата не му е връчена, а редовното й връчване е последващо на узнаването - на 04.04.2022г.. Страната счита, че е следвало да се съобрази признатия и от въззивния съд факт, че предходното връчване на заповедта „не е проведено по правилата на чл. 50 ГПК“, както и че няма доказателства в хода на производството...