Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от И. Г. 72 ЕООД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против решение № 797 от 15. 04. 2020 г. по в. т. д. № 3120/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, VI състав. Решението се обжалва в частта, с която след отмяна на решение от 06. 03. 2018 г. по гр. д. № 3904/2016 г. по описа на Софийския градски съд, I г. о., 12 състав в частта, с която по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК е прието за установено съществуването на вземане на касатора срещу СОФИСТЕЙТ ДН ЕООД с ЕИК[ЕИК] в размер на 165 500 лв., ведно със законната лихва върху същото, считано от 29. 04. 2014 г. до окончателното му погасяване, за което са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 51879/2014 г. на СРС, 32 състав, е постановено решение по същество за отхвърляне на исковата претенция в посочения по-горе размер /за разликата до 165 720 лв. първоинстанционното решение е потвърдено и липсва касационна жалба/.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение в атакуваната му част, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд е приел за установени факти, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора от касационната инстанция по същество, евентуално – за връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и ал. 2 ГПК, като твърди че: 1/ Въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК и в противоречие с практиката на ВКС - основано е на изцяло „новооткрити“ доказателства, без да са налице предпоставките на Закон за приемането им от въззивния съд; 2/ Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 75 ал. 3 ЗЗД и чл. 305 ТЗ и в противоречие с практиката на ВКС /според договора, сумата е следвало да се заплати по банков път, а не в брой, като липсват доказателства за безкасово плащане; фискалните бонове не съответстват на датата, сумата и основанието по фактурата; в счетоводството на ищеца не е отразено плащане по фактурата, а то е водено редовно и пр./; 3/ Предпоставките за достъп до касация по чл. 280 ал. 2 ГПК са изложени подробно в обстоятелствената част на касационната жалба.

Против жалбата и искането за допускане на касационно обжалване е постъпил в срок писмен отговор от СОФИСТЕЙТ ДН ЕООД, чрез процесуален пълномощник, със становище за тяхната неоснователност.

Третото лице помагач на ответника - Д. П. П. не е депозирал отговор срещу касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК и като съобрази доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Не се установяват обаче предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК, по следните съображения:

Решаващите мотиви на въззивния съд са основани на две разписки, съдържащи признание от страна на ищеца – касатор, че е получил чрез третото лице – помагач /съдружник в ответното дружество/ плащане на сумите 148 000 лв. и 17 300 лв. по фактура № 12/30. 09. 2009 г., касаеща продажната цена по нот. акт № 160/30. 09. 2009 г. от 165 720 лв., дължима от ответника, като по делото е безспорно установено, чрез заключение на вещо лице - графолог, че разписките са автентични. Същите действително са били представени за първи път пред въззивната инстанция, но тя не ги е приела безкритично, а е събрала доказателства за установяване твърдяната невъзможност за своевременното им представяне пред първата инстанция, въз основа на които е формирала извод за спазване на изискванията на чл. 266 ГПК.

Видно е от изложението по чл. 283 ал. 3 т. 1 ГПК, че касаторът не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, по които да се допусне исканото обжалване. Обосноваването на достъпа до касация е ненадлежно: състои се в повторно излагане на оплаквания за неправилност - необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, които не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, като в този смисъл изрично са и задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитирания акт на нормативно тълкуване, касационният съд няма правомощия сам да извежда и за първи път да формулира правния въпрос, разрешен от въззивния съд и имащ значение за крайния резултат по спора, изхождайки от оплакванията в касационната жалба и/или изложението, без същият да е зададен от страната. Предвид изложеното, не се доказва общото селективно основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Липсват и основания за достъп до касация въз основа разпоредбата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК. При прочита на въззивния съдебен акт не се констатира същият да е очевидно неправилен, доколкото в него липсва както превратно прилагане на закона /в неговия обратен смисъл/, така и грубо нарушение на правилата на формалната логика, които да са установими без да е необходимо изследване на доводите на страните и доказателствения материал по делото. В случая изложените аргументи за необоснованост при преценката на събраните доказателства съставляват единствено основания за касиране на съдебния акт по чл. 281 т. 3 ГПК, по които съдът се произнася при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК, но не обуславят нейното селектиране.

Извън горното следва да се отбележи, че наличието на признание за погасяване на спорното вземане, изходящо от касатора, прави изобщо безпредметен спора, дали и как е било извършено и прието плащането, в каквато насока са оплакванията в касационната жалба.

По изложените съображения исканият достъп до касация следва да бъде отказан. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 797 от 15. 04. 2020 г. по в. т. д. № 3120/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, VI състав, в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: