Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на: „Ф-Строй груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и Ф. Р. Г., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1250 от 15. 06. 2020 г. по т. д. № 5780/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 1460 от 08. 08. 2019 г. по т. д. №1770/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав. С потвърденото решение е признато за установено по предявения от ЕТ „К. К.“ иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че при условията на солидарна отговорност ответниците дължат на ищеца сума в размер на 39 473 лв., съставляваща сбор от неизплатени възнаграждения за услуги със строителна техника, механизация и транспорт, по индивидуализирани 4 броя фактури и споразумение от 24. 08. 2017 г., ведно със законната лихва от 09. 05. 2018 г. и обезщетение за забава в размер на 5 862. 67 лв. за периода от 01. 11. 2016 г. до 02. 05. 2018 г.

В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според касаторите, решаващият съд не е извършил правилен анализ на доказателствата за извършени плащания на ищеца, като е извел грешен извод, че приложените две разписки съставляват доказателства за едно и също плащане. В жалбата се твърди и очевидна неправилност на извода на съда, че двата документа се дублират, поради техническа грешка в единия документ. Освен това, касаторите считат, че счетоводната експертиза е установила, че РКО е издаден въз основа на друго плащане. По съображения в жалбата се иска касиране на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове, с присъждане на разноски.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Формулиран е един правен въпрос: „При издадени две различни разписки за една и съща сума, следва ли да се приеме, че същите се дублират, или всяка от тях установява отделно плащане на посочената в нея сума“.

От ответника по жалбата ЕТ „К. К.“, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, са постъпили писмени отговори, в които се твърди липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационните оплаквания.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, е приел от фактическа страна следното: Наличие на подписано споразумение между страните от 24. 08. 2017 г., с нотариална заверка на подписите, в което е прието, че за времето от м. февруари 2016 г. до м. декември 2016 г. ищецът е предоставил на ответното дружество услуги със строителна техника, приети със съответни протоколи, за стойността на които са били съставени фактури общо за 135 648 лв., с дължимо обезщетение за забава. Със споразумението страните са договорили разсрочено погасяване, вкл. и опрощаване на задължението за лихва в размер на сумата от 15 800, 13 лв., в случай, че бъде спазена утвърдената схема за разплащане на сумата от 139 473 лв. на две вноски: в срок до 30. 08. 2017 г. - 90 000 лв. и в срок до 31. 12. 2017 г. - останалите 49 473 лв. По силата на т. 22 от споразумението, Ф. Г. е встъпил като съдлъжник на ответното дружество.

Въззивният съд е преценил представените по делото: разписка за заплатена сума от 100 000 лв., но с разменени наименования и подписи на получателя – ЕТ и на платеца – ответното дружество, чрез управителя Ф. Г., както и разходен касов ордер от същата дата - 26. 08. 2017 г., с отразено от Г. плащане на К. Р. на сума в размер на 100 000 лв.

Решаващият състав подробно е обсъдил констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, според които: издадените фактури са надлежно осчетоводени; при двамата търговци са налице счетоводни записвания за извършено плащане на сумата от 100 000 лв., с което са закрити задълженията по част от посочените в споразумението фактури; в счетоводствата на страните фигурира непогасен остатък, съответно задължение на „Ф-Строй груп“ ЕООД, в размер на 35 684 лв. и законна лихва в размер на 5 624. 76 лв. и липсва констатирано погасяване на парично задължение за други 100 000 лв., извън тези по РКО.

Въззивният съд е възприел изцяло становището на първата инстанция, че издаването на РКО няма за цел удостоверяване на ново плащане в размер на 100 000 лв., а е издаден с цел да внесе яснота поради допусната грешка в разписката, в частта, относно платеца и получилия сумата. Съдът е навел и допълнителен аргумент въз основа на уговорения в споразумението погасителен план. Отделно е констатирал липсата на доказателства, в подкрепа на твърденията на ответниците, че част от твърдяното плащане от общо 200 000 лв. е следвало да се оформи като аванс, относим към последващи договорни правоотношения.

Апелативният съдебен състав е отхвърлил като неоснователен довода на въззивниците /сега касатори/ за несъобразяване в пълнота на ССЕ. Този извод е основан на категоричното становище на експерта, че в счетоводството на самия длъжник – „Ф-Строй груп“ ЕООД е отразено изпълнение на задължения по фактури към едноличния търговец само в размер на сумата от 100 000 лв., както и че остават задължения по незакрити, издадени от ЕТ „ К. К.“, фактури в размер на 35 684 лв. Съдът е констатирал липсата на посочени от ответниците доказателства за извършено плащане на втората вноска по споразумението, в рамките на договорения срок – до 31. 12. 2017 г., поради което искът за установяване съществуването на претендираните от ЕТ вземания /главница и лихви/ е счетен за основателен, като е потвърдено решението на Софийски градски съд

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно разглеждане на делото.

Формулираният от касационните жалбоподатели въпрос няма характеристиката на правен, тъй като не касае тълкуване на конкретна правна норма. Въпросът следва да се прецени като фактически, а от друга страна, той е изведен въз основа на поддържани от солидарните длъжници доводи за отделни, самостоятелни плащания на по 100 000 лв., които обаче не са възприети от решаващия съдебен състав на САС, след преценка на категоричната и неоспорена ССЕ. Това сочи на пряка относимост на въпроса към правилността на атакувания съдебен акт, преценката за която не би могла да се реализира в рамките на производството по селекция по чл. 288 ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Видно от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е, че посоченото основание е мотивирано с оплаквания за неправилност на решението, с възпроизвеждане на част от доводите в самата жалба, без отчитане на разликата между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и квалифицираната форма на неправилност на атакуваното решение, установима само от неговото съдържание. В случая, атакуваното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно, тъй като не е налице превратно прилагане на закона, или допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика, които да са довели до явна необоснованост.

При този изход на делото, на ответника по жалбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева, чието плащане е доказано с приложен към отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1250 от 15. 06. 2020 г. по т. д. № 5780/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав.

ОСЪЖДА „Ф-Строй груп“ ЕООД и Ф. Р. Г. да заплатят на ЕТ „К. К.“ сумата 2 500 лв. – разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: