Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. Д., против решение № 260112 от 16 юни 2021 г., постановено по в. т.д. № 126/2021 г. по описа на Апелативен съд В., с което се потвърждава решение № 260342 от 13 ноември 2020 г., постановено по т. д. № 277/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, в частите му, с които Д. е осъден солидарно с Я. Д. Д. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 23642, 38 лева, представляваща 1/2 част от дължимата главница по договор за кредит от 29. 08. 2013 г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., починал на 01. 12. 2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба, сумата 1367, 72 лева, представляваща дължими договорни лихви за периода 07. 05. 2014 г.-27. 01. 2015 г. включително, сумата 6690, 84 лева, представляваща лихвена надбавка за периода 03. 10. 2014 г.-21. 02. 2020 г. включително, както и сумата 60 лева, представляваща неплатени заемни такси, дължими от Д. в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 29. 08. 2013 г., за които вземания е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и се отменя същото първоинстанционно решение в частите му, с които е отхвърлен предявеният от банката срещу Я. Д. и Т. Д. солидарно иск за разликата над 1267, 72 лева до пълния заявен размер от 12297, 60 лева, претендирана като договорна възнаграждителна лихва за периода 28. 01. 2015 г.-21. 02. 2020 г., включително и в частта му, с която банката е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение, и вместо него Я. Д. и Т. Д. са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата 10929, 88 лева, представляваща договорна лихва до 21. 02. 2020 г., дължима по договор за кредит от 29. 08. 2013 г., сключен с кредитополучателя Д. Н. Д., от Я. Д. в качеството на наследник на починалия кредитополучател Д. Д. съразмерно на наследствения дял в размер на 1/2, солидарно с Т. Д. в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 29. 08. 2013 г., и в тежест на Я. Д. и Т. Д. са присъдени разноски.

Като взе под внимание изложените в касационната жалба оплаквания, както и отправеното до съда искане за допускане на касационното обжалване по въпроса от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, касационният съд в настоящия си състав приема, че от значение за правилното разрешаване на спора ще е тълкуването, което ще се даде от ВКС по тълк. д. № 5/2019 г. по описа на ОСГТК, по въпроса при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 3973/2021 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 5/2019 г. по описа на ОСГТК, ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: