Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на „Енерго - П. П“ АД на въззивно решение № 1081/12. 10. 2020 г., постановено по гр. д. № 2237/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2516/22. 06. 2020 г. по гр. д. № 17264/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Л. И. В. не дължи на „Енерго - П. П“ АД сумата 6448, 28 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на електроенергия, за периода от 26. 10. 2017 г. до 25. 10. 2018 г. и са присъдени съдебни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия процесуален въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията й да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да бъде съобразен с трайно установената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и според която, въззивният съд, като съд по съществото на спора, е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, след като прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да направи свои фактически и правни изводи по делото. Съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при спазване правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани.

По касационните основания

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Ответната страна Л. И. В. поддържа, че обжалваното решение е правилно. Претендира разноски за подаване на отговор на касационната жалба.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че „Енерго - П. П“ АД не е доказало, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца. Посочил е, че по силата на законова делегация е предоставена възможност КЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. С изменението в ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/12 г./ съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, какъвто ред в случая съдът е приел, че е предвиден в чл. 24 и чл. 25 от приложимите ОУ на ДПЕЕ на въззивното дружество. Приел е, че извършената от дружеството проверка, обективирана в констативния протокол от 25. 10. 2018 г., за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена след влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /в сила 16. 11. 2013 г./, но към момента на проверката и съответно извършването на корекцията същите са отменени с Решение № 1500 от 06. 02. 2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15 от 14. 02. 2017 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, които от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21. 02. 2018 г. на ВАС /в сила от 23. 11. 2018 г./. Сега действащите Правила са приети от КЕВР и са обн. ДВ, бр. 35 от 30. 04. 2019 г. и съгласно § 2 от ПЗР на същите, процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, поради което е приел, че към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 25. 10. 2018 г. и извършването на корекцията на сметка на ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия - чл. 43, 44 и чл. 47 от ПИКЕЕ отм. са били отменени, поради което за доставчика липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на действащи правила към момента на проверката на процесното СТИ, извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от нормативно основание. Освен това дружеството няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за измерване на количеството електрическа енергия.

Релевираните касационни доводи са основателни.

В решението правилно е прието, че извършената от дружеството проверка, обективирана в констативния протокол от 25. 10. 2018 г. за установяване на неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, е осъществена след влизането в сила на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел. енергия /в сила 16. 11. 2013 г./, но към момента на проверката същите са отменени с Решение № 1500 от 06. 02. 2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 15 от 14. 02. 2017 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, които от своя страна са отменени с Решение № 2315 от 21. 02. 2018 г. на ВАС /в сила от 23. 11. 2018 г./. Неправилно обаче е прието, че предвид § 2 от ПЗР от сега действащите Правила приети от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от 30. 04. 2019 г., доставчикът не може да се ползва от корекционна процедура, за която към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условия за нея и за начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване, тъй като в подобни случаи, дори да е налице непълнота в чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ /в сила 16. 11. 2013 г./, правно основание за доставчика да търси заплащане на цена за количество потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време. Видно от съдържанието на констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2272/30. 09. 2019 г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа 1. 8.4, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Въз основа на последния е съставено Становище от 08. 10. 2019 г. за начисление на електрическа енергия в размер на 33980 кWh за периода 26. 10. 2017 г. – 25. 10. 2018 г. на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена електрическа енергия. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд СТЕ и обясненията на експерта в съдено заседание, е установено, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Констатираното наличие на показания в регистър 1. 8.4 сочи извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи. Вещото лице техник сочи, че манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата ел. енергия по двете тарифи. Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща. Не е възможно да се установи от кога е започнало натрупването на количеството ел. енергия в невизуализирания регистър, тъй като не може да се определи кога е извършено неправомерното софтуерно вмешателство.

Съобразно изложеното въззивното решение, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която, след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на въпросите: при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1. 8.4 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 2272/30. 09. 2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2017 г. на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т. е. за период от една година.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1081/12. 10. 2020 г., постановено по гр. д. № 2237/2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: