Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на „Х. Д“ ЕООД, подадена чрез адвокат Стоянов от САК, против решение № 3442 от 30. 06. 2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 1688 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С340-0403487/29. 01. 2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че налагането на принудителната административна мярка е недопустимо без нарушителят да има качеството административнонаказано лице, т. е. преди издаване на наказателното постановление. Релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди, че отразеното в обстоятелствената й част не отговаря на действителните факти и обстоятелства, установени при извършената проверка. Счита, че не са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, тъй като при извършеното плащане на контролната покупка е издаден фискален бон на обща стойност 23, 47 лв. от фискалното устройство, което е видно от изведената КЛЕН, и не са взети предвид обясненията на сервитьора, приел поръчката, според които е извадил фискален бон от фискалното устройство, но е забравил да го сложи в сметкника. Намира, че заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в противоречие с целта на закона, съобразно чл. 22 от ЗАНН, и в несъответствие с принципа на съразмерност. Възразява и относно изложените мотиви за продължителността на срока на запечатване, които...