Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).

Образувано е по касационна жалба на „В. Ф“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв.. А, против решение № 3440 от 30. 06. 2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 1824 по описа на съда за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С307-0038415/17. 01. 2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Рира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че не е съобразено обстоятелството, че търговският обект представлява помещение, което се ползва общо от „В. Ф“ ЕООД и „И АИ ВИ Нейлс“ ЕООД, като са налични две фискални устройства. Намира, че с налагането на процесната принудителната административна мярка е нарушен основен принцип по чл. 6 от АПК, а именно административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Възразява и относно продължителността на срока на запечатване на обекта. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк.. Н, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на...