Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по две касационни жалби на „Дип 70“ЕООД, гр. С., подадени чрез процесуалния му представител адв.. Б, съответно срещу Решение № 2715 от 02. 06. 2020г., постановено по адм. дело № 10304 от 2018г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22221215008867-091-001/22. 05. 2018г., издаден от органи по приходите пи ТД на НАП - София, в частта, му потвърдена и изменена с Решение № 1270/22. 08. 2018г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, и срещу Решение № 4159/24. 07. 2020г., постановено по същото дело, за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2715 от 02. 06. 2020г., досежно размерът на лихвите за забава, установени с РА, за които е отхвърлена жалбата.
Касаторът поддържа, че обжалваните решения са неправилни като от изложените съображения се извеждат касационните основания по чл. 203 т. 3 от АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и не са съобразени с ангажираните доказателства, а единствено с липсата на кадрова и материално обезпеченост на доставчиците, респ. неоткриването им на адреса, дерегистрацията им по ЗДДС, при липсата на твърдения, а и доказателства за данъчна измама и знание и/или участие на ревизирания субект в такава. Позовава се на практиката на СЕС и на ВАС, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- София, чрез процесуален представител юрк.. А оспорва...