Образувано е по касационна жалба на „Сокол - БЛРС“ ЕООД, [ЕИК], гр. С., представлявано от управителя инж. Б.Б, чрез адвокат Я.А, срещу решение № 3503 от 02. 07. 2020 г., постановено по адм. д № 3765/2019г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 147 от 27. 12. 2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П., в частта, в която на дружеството са установени задължения произтичащи от такса за водовземане от подземни води за периода 2011 г. – 2017 г.
Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопропроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за недължимост на определените задължения на основание чл. 194 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), в редакцията й от ДВ, бр. 36 от 2008 г., като сочи, че разрешителното за водовземане е било издадено с цел „аквакултури и свързаните с тях дейности“, поради което съгласно текста на посочената разпоредба и трайната съдебна практика, дружеството не дължи такса за водовземане и издаденият АУПДВ е незаконосъобразен. Твърдението си за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила обосновава с наличието на множество доказателства по делото, които не са обсъдени и взети предвид от съда при формиране на мотивите и крайните изводи на съда. По подробно изложени съображения моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отмени издадения АУПДВ.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", в съдебно заседание, чрез юрк.. Б взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 147 от 27. 12. 2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П., в частта, в която на „Сокол - БЛРС“ ЕООД са установени задължения, произтичащи от такса за водовземане от подземни води за периода 2011 г. – 2017 г., осъществено въз основа на Разрешително за водовземане № 31520231/07. 12. 2010 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П..
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „Сокол - БЛРС“ ЕООД против посочения АУПДВ № 147 от 27. 12. 2018 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П., в обжалваната пред съда част.
За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискуемата форма и при липса на нарушение на административно-производствените правила при съставянето му. По същество на спора за дължимост на вменените задължения, съдът е приел, че в оспорения акт е посочено количеството иззети от дружеството води, размерът им е установен по констативен протокол П3-548/27. 06. 2018г. и подадена декларация по чл. 194б ЗВ, и след изпратена покана за доброволно изпълнение. Въз основа на констативния протокол е приел, че е налице водовземане в посочения в акта обем за периода, което не е опровергано. Съдът е приел, че спорният между страните въпрос се свежда до съдържанието на понятието аквакултури и свързаните с тях дейности, респ. изменението на чл. 194 от ЗВ, в ред. ДВ, бр. 36 от 2008г. и понятията прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот във връзка с приложения договор за наем.
Съдът е приел, че Разрешително за водовземане № 31520231 е издадено на 07. 12. 2010 г., поради което неприложими за случая са сочените от дружеството редакциите на ЗВ преди ДВ, бр. 61 от 6. 08. 2010 г. Допълнително е приел, че с изменението на ЗВ ДВ, бр. 36/2008 г. не се дължат такси за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и за водовземане за последните.
Относно възражението на дружеството, че не е ползвало реално обекта по Разрешително № 31520231/07. 12. 2010 г. - рибовъдно стопанство „Тошков чарк“, тъй като същото е било отдадено под наем на трето лице, съдът се е позовал на чл. 79, ал. 1 ЗВ и е приел, че за прекратяване действието на издаденото разрешително е необходимо изрично произнасяне на органа, издал разрешителното. Приел е, че доказателствата не установяват, че до знанието на директора на БДИБР е достигнало уведомление за сключен договор за наем, нито че е проведена, по предвидения в чл. 79, ал. 2 ЗВ ред, процедура по смяна на титуляра на разрешителното, а бездействието на дружеството да уведоми органите по чл. 79, ал. 2 и ал. 7 ЗВ е приел като извършено с цел заобикаляне на закона. Възражението за автоматично прекратяване действието на разрешителното съдът е приел за неоснователно, като е посочил, че титулярът не е изгубил правото на собственост върху имота, където се намира водовземното съоръжение и се осъществява дейността. Също за неоснователно съдът е приел възражението за изтекла погасителна давност за задълженията за като е изложил подробни мотиви в тази насока, основани на чл. 172 ДОПК. В заключение е формирал извод, че оспореният акт е издаден при спазване на материалноправните норми, поради което е отхвърлил жалбата на „Сокол - БЛРС“ ЕООД. Решението е неправилно.
Съдът не е установил правилно релевантните за спора обстоятелства и е формирал краен извод в противоречие с приложимия материален закон, който е тълкувал неправилно.
По делото е установено, че в полза на „Сокол - БЛРС“ ЕООД е издадено Разрешително № 3150231/07. 12. 2010 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от каптиран извор с две находища в имот № 084002, м. „язовир Тошков чарк“, землището на гр. Б., обл. Пазарджик, с цел на водовземането - „Аквакултури и свързаните с тях дейности“, обем 2522880 куб. м. годишно, с краен срок 07. 12. 2020 г. Като основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 44 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), а като обект на водоснабдяване е посочено рибовъдно стопанство „Тошков чарк“, община Б., обл. Пазарджик. След извършена проверка във връзка с дължимите такси по посоченото разрешително е съставен констативен протокол № Пз-548/27. 06. 2018 г., с който са определени такси за водовземане за всяка година от 2010 г. до 2017 г. На основание чл. 26, ал. 1 АПК на 01. 08. 2018 г. дружеството е уведомено, че е започнало производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане относно дължимата такса за разрешеното право на водовземане с приложена покана за доброволно изпълнение. На 27. 12. 2018 г. е издаден оспорения АУПДВ, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 194, ал. 2 ЗВ са установени по основание и размер дължимите от „Сокол - БЛРС“ ЕООД суми за водовземане по разрешително № 3150231/07. 12. 2010 г. за периода 2010 г. – 2017 г. С решение № 73/15. 03. 2019г. на Министъра на околната среда и водите, АУПДВ е отменен относно задълженията за 2010 г. и е потвърден в останалата част, която е предмет на настоящото съдебно производство.
При така установеното от фактическа страна, неправилно съдът е приел, че след като разрешителното за водовземане е издадено на 07. 12. 2010 г., то неприложими за случая са редакциите на ЗВ преди ДВ, бр. 61 от 6. 08. 2010 г.
За процесния период е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ в редакцията ДВ, бр. 36 от 2008 г., понастоящем /и за периода 2015 г. - 2017 г./ ал. 11 /ДВ., бр. 58 от 2015 г./, съгласно която не се заплаща такса за водовземане по ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“/ от подземни води/ в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗВ – когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Буквалното и систематично тълкуване на тази законова разпоредба налага еднозначен извод, че освободени от такса са именно случаите, в които се извършва водовземане с цел аквакултури и свързаните с тях дейности. От съдържанието на издаденото на „Сокол - БЛРС“ ЕООД разрешително е видно, че като цел на разрешителното е вписано аквакултури и свързаните с тях дейности, поради което следва да се приемат за основателни възраженията на касатора за недължимост на установените с оспорения АУПДВ такси.
Действително в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) в т. 1 е било предвидено заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б"- такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С изменението на ЗВ /ДВ, бр. 36 от 2008 г./ са направени две изменения в чл. 194 от същия, а именно – отменена е б. „б“ на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗВ, с което е отпаднало задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Същевременно, приета е нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ, съгласно която такса за водовземане по ал. 1, т. 1, б. „а“ и „б“ не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Граматичният анализ на горепосочените изменения в разпоредбата на чл. 194 ЗВ сочи, че още през 2008 г. е отпаднало задължението както за заплащане на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ, така и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Възприетият от законодателя критерий за освобождаване от таксата е с оглед целта на използване, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на „Сокол - БЛРС“ ЕООД разрешително цел на водовземането.
Следва да бъде пояснено и че в редакцията на чл. 194 ЗВ /ДВ, бр. 65/2006г./законодателят е регламентирал задължение за плащане на такса, както за водовземане по ал. 1, т. 1, б. „а“, „б“ и „в“ за повърхностни, подземни и минерални води, така и за ползване по ал. 1, т. 2, б. „б“ за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно, дали се касае за водовземане или за ползване на воден обект и за двете дейности законодателят е използвал общия термин „използване“. След отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗВ – ДВ, бр. 36/2008 г. отпада задължението за такса за ползване на воден обект за аквакултури и сходните на тях дейности. В чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ и ал. 11, т. 4 (редакциите, относими за процесния период - ДВ, бр. 36 от 2008 г. и ДВ., бр. 58 от 2015 г.) е налице изключение от задължението за плащане на такса за водовземане от подземни води в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, а именно, при наличие на разрешително за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности. Издаденото на „Сокол - БЛРС“ ЕООД разрешително е за водовземане по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗВ, но се обхваща от изключението по чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, съответно ал. 11, т. 4 ЗВ, защото определящо за дължимостта на таксата за използване (водовземане и ползване) не е разрешителното, а вида дейност и целта, за който се използва водния обект, а в процесния случай изрично в разрешителното за водовземане на „Сокол - БЛРС“ ЕООД е записано, че е за аквакултури. (в същия смисъл Решение № 9496/19. 06. 2019 г., ВАС, Първо отделение, Решение № 2190/15. 02. 2019 г., ВАС, Първо отделение, Решение № 8732/12. 07. 2016 г., ВАС, Трето отделение).
С оглед изложеното по-горе, неправилни са мотивите на съда, че считано от ЗВ ДВ, бр. 36/2008г. не се дължат такси за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, но не и за водовземане за последните. Едва с изменението на ЗВ ДВ, бр. 25 от 2019г. разпоредбата (вече чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ) включва водовземане за аквакултури по чл. 44 от с. з.
По изложените по-горе мотиви и на посоченото основание, настоящият касационен състав намира, че установените с оспорения АУПДВ задължения за периода 2011г. – 2017г. са незаконосъобразни, а като е приел обратното, съдът е приложил неправилно материалния закон.
Независимо от горното, което е достатъчно основание за отмяна на оспорения акт, за пълнота на изложението, необосновано съдът е приел за доказано използването от страна на „Сокол - БЛРС“ ЕООД на установените в процесния АУПДВ количества водовземане. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което потвърждава твърдението на дружеството за прекратяване ползването на обекта по издаденото разрешително, поради отдаването му под наем на „Авис холд груп“ ООД с договор от 01. 11. 2012 г. Вещото лице дава заключение, че всички фактури, издадени от наемодателя „Сокол - БЛРС“ ЕООД към наемателя „Авис холд груп“ ООД са осчетоводени, по дължимите суми за ползване на стопанството са постъпили като плащане по банкова сметка на наемодателя, задължението на наемателя да изкупи цялото количество риба и основни стада в наетия имот е изпълнено, като не се установява осъществяване на съвместна стопанска дейност между двете дружества, а за процесния период в счетоводството на „Сокол - БЛРС“ ЕООД няма заприходени биологични активи /риба/ от Пъстървово стопанство „Тошков чарк“. От така установените от вещото лице обстоятелства, според настоящата инстанция следва да се приеме, че „Сокол - БЛРС“ ЕООД е преустановило ползването на недвижимия имот, където се осъществява дейността, за която е издадено Разрешително № 3150231/07. 12. 2010 г. Последното съставлява обстоятелство по чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗВ, с реализирането на което, по аргумент от чл. 79, ал. 5 разрешителното се смята за прекратено, от датата на прекратяване на ползването (в случая). Основателни са доводите на касатора в същия смисъл. Горният извод се подкрепя и от заключението на съдебно-почерковата експертиза, която е установила, че част от подадените от името на „Сокол-БЛРС“ ЕООД в ИАРА статистически формуляри за периода 2012г.- 2017 г. не съдържат подпис за физическо или юридическо лице, а останалите положени подписи не са изпълнени от управителя на дружеството.
По изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което жалбата на „Сокол - БЛРС“ ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 147 от 27. 12. 2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П., в обжалваната част бъде уважена, а посочения акт отм. .
При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за две инстанции, съобразно с представените доказателства за извършването им – адвокатско възнаграждение, държавни такси и депозитни за експертизи. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същите са съответни на установения минимум по Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 3503 от 02. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 3765/2019г. по описа на Административен съд София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №147 от 27. 12. 2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П. за определената такса за водовземане на „Сокол - БЛРС“ ЕООД гр. С., за периода от 01. 01. 2011г. – 31. 12. 2017г. в размер на 214 520. 49 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 62 274. 20 лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – гр. П. да заплати на „Сокол - БЛРС“ ЕООД, гр. С., [ЕИК], разноски в размер на 13 649лв. /тринадесет хиляди и шестстотин четиридесет и девет лева/ общо за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.