Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, подадена чрез адв. С.Р, срещу решение № 92 от 10. 06. 2020 г., постановено по адм. д. № 387/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУПДВ № 191 от 29. 07. 2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който на дружеството е установено по основание и размер следното задължение: парични задължения за разрешено право за водовземане от подземни води по Разрешително № 0707 / 12. 12. 2001 г., за периода 01. 01. 2017 г. до 31. 12. 2017 г., както следва: главница 58 901, 68 лева и лихва за периода на забава 7 936, 00 лева.

В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е материално и процесуално незаконосъобразно и е необосновано. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и и отмяна на АУПДВ, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк.. Б, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото, дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 191 от 29. 07. 2019 г.,...