Образувано е по касационна жалба, подадена е чрез пълномощник на Националната агенция за приходите гр. С., срещу Решение № 1200 от 09. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 638/2020 г. от Административен съд Пловдив, в която се обосновават съображения за неправилност и наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на разноските в производството.
Ответната страна - „А. Ф“ ЕООД, [ЕИК], не взема становище.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения:
Производството пред АС - Пловдив се е развило по исковата молба на „А. Ф“ ЕООД, с която е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против Н. А. за приходите София, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 5 368 лева, настъпили за ищеца в резултат на съдебното обжалване на Наказателно постановление № 405351-F446190 от 06. 02. 2019 г., издадено от директора на ТД на НАП Пловдив, с което са му наложени имуществени санкции в размер общо на 68 454. 12 лв. за нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, представляващи сторените в хода на съдебното производство разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и разноски за съдебно-графологична експертиза, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 15. 01. 2020 г. – датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумите.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил така предявения иск и е осъдил Н. А. за приходите - София да заплати на „А. Ф“ ЕООД сумата в размер на 2 584 лв. за платен адвокатски хонорар в производството по обжалване на наказателното постановление, съгласно договор за правна защита и съдействие № 154878 от 22. 03. 2019 г. и сумата в размер на 200 лв. - депозит за изготвяне на съдебно-графологична експертиза в производството пред Pайонен съд Пловдив по АНД № 2500 от 2019 г., ведно със законна лихва върху тези суми считано от 15. 01. 2020 г. – датата на влизане в сила на Решение № 1630 от 09. 09. 2019 г. до окончателното им изплащане, като исковата претенция в останалата част – за сумата над 2 784 лв. до 5 368 лв., е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Със същото решение НАП е осъдена да заплати на „А. Ф“ ЕООД и сумата в размер на 300. 07 лв. разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма, поради което искът му е доказан по основание. Досежно размера на обезщетението съдът е взел предвид, че съгласно представените по делото писмени доказателства – договори за правна помощ и съдействие, търговското дружество е заплатило за процесуално представителство и защита пред Районен съд и пред Административен съд Пловдив сумата от общо 5 168 лв. (2 х 2 584 = 5 168), както и сумата от 200 лв. за изготвяне на съдебно-графологична експертиза в производството пред Pайонен съд Пловдив.
Приел е обаче, че искът следва да бъде уважен само за сумата от 2 584 лв., тъй като в ДВ бр. 94/29. 11. 2019 г., в сила от 03. 12. 2019 г., е публикувано изменение на чл. 63 ЗАНН, съгласно което в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления пред районен и административен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В процесния случай касационното производство по КАНД № 3583 от 2019 г. се е осъществило в едно съдебно заседание, проведено на 15. 01. 2020г., т. е. след изменението на ЗАНН, поради което ищецът е следвало да направи своевременно искането си за присъждане на разноски, но процесуалният представител на „Алкастел фуудс" ЕООД не го е направил. Това обосновава извод за неоснователност на исковата претенция за сумата в размер на 2 584 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за производството пред Административен съд Пловдив.
Наред с това договорът за правна защита и съдействие от 28. 11. 2019 г. не е приложен към административнонаказателното дело, а е представен с искова молба. При направеното оспорване от страна на ответника относно неговата достоверност по отношение на вписаната дата, предмет и уговорен хонорар, ищецът не е доказал, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства плащане на основание договор за правна защита и съдействие от 28. 11. 2019 г. При това положение съдът е постановил своя акт. Решението е неправилно.
При правилно и вярно установена фактическа обстановка, събрани в пълен обем и анализирани писмени доказателства съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон.
Както правилно е отбелязал съда, към датата на последното съдебно заседание на КНАХД № 3583/2019 г. по описа на АС - Пловдив, проведено на 15. 01. 2020 г., вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която, в редакцията на текста обн. в ДВ бр. 94/29. 11. 2019 г. в сила от 03. 12. 2019 г. гласи, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Предвид изхода от спора – оставяне в сила на съдебното решение, с което е отменено Наказателно постановление № 405351-F446190 от 06. 02. 2019 г., издадено от директора на ТД на НАП Пловдив, търговското дружество е имало правната възможност в проведеното на тази дата съдебно заседание да претендира присъждане на всички, сторени от него разноски в административно-наказателното производство.
Като не е поискало платените от него суми за адвокатско възнаграждение и разноски за заплатено на вещото лице-графолог възнаграждение в административно-наказателното производство, „Алкастел фуудс“ ЕООД няма материалноправната възможност и процесуалното право да претендира същите по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като към момента на приключване на административнонаказателното съдебно производство вече съществува друг законов ред за присъждането им. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а атакуваното с нея решение, като неправилно, следва да бъде отменено и по спора – постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор претенцията на касатора за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минимален размер от 200 лв. за двете съдебни инстанции.
Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1200 от 09. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 638/2020 г. от Административен съд Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алкастел фуудс“ ЕООД иск против Н. А. за приходите София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 5 368 лева, настъпили в резултат на съдебното обжалване на Наказателно постановление № 405351-F446190 от 06. 02. 2019 г., издадено от директора на ТД на НАП Пловдив, представляващи направените в хода на съдебното производство разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и разноски за съдебно-графологична експертиза, ведно със законна лихва върху тази сума считано от 15. 01. 2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Алкастел фуудс“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. П., [адрес], представлявано от управителя А. Подарогианис, [ЛНЧ] ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. А. за приходите София сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.