Най-сетне, неоснователен е и касационният довод за материална незаконосъобразност на процесната заповед поради несъобразяване с изискванията, разписани в чл. 13 и чл. 15 от Споразумението по чл. 44 от ЗДСл, сключено между кмета на [община] и синдикалната организация на КНСБ при Общинска администрация – [населено място]. Изискването на чл. 13 от посоченото Споразумение предвижда като предварителен етап обсъждане със синдикалната организация на предстоящи структурни промени в администрацията (закриване на неефективни структури, развитие на съществуващи или създаване на нови), а регламентацията на чл. 15 се отнася до извършването на подбор според показатели, определени за всяка длъжност, при прекратяване на служебно правоотношение поради съкращаване в щата.

По отношение на първото от изискванията, първоинстанционният съд правило е отбелязал, че спазването му касае законосъобразността на взетото от Общинския съвет решение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА – въпрос, който не следва да се разглежда в настоящото производство. Що се касае до задължението на органа по назначаване съгласно чл. 15 от Споразумението да извършва подбор между служителите, заемащи подлежаща на съкращаване длъжност, съобразно предварително зададени критерии, настоящият съд счита, че оплакването на жалбоподателя в този смисъл е относимо, но неоснователно. Трайно установено в практиката на ВАС е, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите, когато органът по назначаването е въвел правила, с които приема критерии за извършване на подбор на служителите, чиито длъжности се съкращават. Съобразно мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 25. 06. 2012 по т. д. № 2/2011 г. на Върховния административен съд на Р. Б - ОСС от I и II колегия на ВАС, независимо че процедура по подбор не е предвидена в ЗДСл, наличието на приети вътрешни правила относно преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено, ограничава нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт.

В настоящия случай, правилото за провеждане на подбор между служителите по показатели, определени за всяка длъжност с формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение, в хипотезата на прекратяване на служебно правоотношение поради съкращаване, е въведено именно с чл. 15 от Споразумението, сключено между кмета на [община] и синдикалната организация при Общинска администрация – [населено място], като допълнителни критерии са установени в чл. 16 от същото. Налице е самоограничаване на органа в преценката му за освобождаване на едни или други служители, заемащи подлежаща на съкращаване длъжност. Липсва обаче обективната възможност това правило да бъде приложено в настоящия случай, тъй като, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, подбор се извършва между две или повече лица, а в случая, закриването на дирекция „Транспорт и пропускателен режим“ като самостоятелна единица в администрацията е довело безусловно до отпадане и на длъжността директор на дирекцията, заемана и изпълнявана еднолично от жалбоподателя до премахването й като нормативна позиция в щата и като система от функции и задължения вследствие приетото Решение № 66 от протокол № 4/07. 02. 2020 г. на Общински съвет – Несебър.

Въз основа на всичко гореизложено, като е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с Н.П е осъществено в съответствие материалноправните норми и целта на закона, решаващият състав на АС-Бургас е достигнал до законосъобразен правен резултат.

Оспореното първоинстанционно решение, с което жалбата на Н.П срещу заповед № 3/02. 03. 2020 г. на кмета на [община] е отхвърлена като неоснователна и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя, е постановено при правилно изяснени правнорелевантни факти и правилно приложение на материалния закон. Изводите на съда са обосновани с доводи и съображения, които кореспондират на установената фактическа обстановка, установена въз основа анализ на доказателствата по делото. Последните са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка при правилно разпределение на доказателствената тежест. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК относно мотивиране на съдебния акт. В него ясно и последователно съдът е изложил констатациите от фактическа и правна страна, на основата на които е извел крайния извод за неоснователност на оспорването, като изчерпателността на мотивите в една или друга степен не съставлява сама по себе си критерий за законосъобразност на съдебното решение. Не са налице съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното решение на АС-Бургас, същото е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК.

Предвид изложеното, не се доказват сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не се установява и наличието на пороци на обжалваното решение по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно. Решението на АС-Бургас като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски от ответната страна не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1048 от 05. 08. 2020 г., постановено по адм. дело № 658/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.