Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция“Митници“ срещу решение № 131/06. 08. 2020 г., постановено по адм. д. 206/2019 г. (неправилно индивидуализирано в съдебния акт като за 2020 г.) по описа на Административен съд-Габрово (АС-Габрово).
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Ответникът И.К (конституиран като наследник на починалата Й.К, жалбоподател пред първата инстанция) изразява становище за неоснователност на касационната жалба като поддържа съображенията в депозирания писмен отговор. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение 131/06. 08. 2020 г., постановено по адм. д. 206/2019 г. (неправилно индивидуализирано в съдебния акт като за 2020 г.) по описа на АС-Габрово е отменена Заповед №7292/11. 07. 2019 г. на директора на Агенция „Митници”, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 6 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Й.К за длъжността „началник на Митническо бюро – Севлиево“ в Териториална дирекция „Дунавска“, считано от 11. 07. 2019 г. Административният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна при съобразяване с цитирани в обжалваното съдебно решение решения на Конституционния съд на Р. Б и Върховния административен съд.
Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства, от които е приел за установено, че на основание Заповед № 255/04. 01. 2019 г. Й.К е държавен служител в Агенция „Митници“ и заема длъжността, за която е прекратено служебното й правоотношение с оспорената заповед. Й.К е била привлечен като обвиняема за извършено престъпление от общ характер, а наказателното производство срещу нея не е било приключило към м. юли 2019 г., когато тя е поискала да бъде прекратено служебното й правоотношение поради придобиване на право на пенсияза осигурителен стаж и възраст. Независимо от отправеното искане, органът по назначаването е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 6 от ЗДСл като е приел, че са налице предпоставките на чл. 10, ал. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) (ЗМ)
Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органът по назначаване едностранно без предизвестие да прекрати служебното правоотношение при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Според чл. 10, ал. 1 от ЗМ митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. С изменение на ЗМ (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07. 01. 2019 г.) е създадено второ изречение на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, с което към държавните служители, които упражняват функции на митнически орган по смисъла на ЗМ, е поставено допълнително изискването, а именно да са само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Заеманата от Й.К е на митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗМ, а привличането й като обвиняема за умишлено престъпление от общ характер е възприето от директора на Агенция „Митници“ като обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради въвеждането на ново специфично изискване за заемане на длъжността по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.
Непротиворечиво съдебната практика приема, че обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл предполага осъществяване на факти от обективната действителност след възникване на служебното правоотношение, които водят до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията ми и причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по волята на страните по правоотношението, а със закон, но не представлява основание по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Държавният служител е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, но не се твърди и няма доказателства, че спрямо нея не са взети мерки за процесуална принуда, които да са я поставяли в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения преди въвеждането на новото специфично изискване към длъжността. Неспазване на условията за заемане на длъжността, предвидени в чл. 7 от ЗДСл, е основание за прекратяване на служебното правоотношение, предвидено изрично в чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, но трябва нарушението да е допуснато при назначаването и да продължава да съществува, от което по аргумент на противното означава, че не всяка промяна в изискванията към длъжността по време на съществуването на служебното правоотношение съставлява достатъчно основание за прекратяването му.
Допълнително следва да бъде посочено основанието, на което се е позовал и АС-Габрово, а именно това, че с решение № 7/17. 09. 2019 г. по к. д. № 7/2019 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 24. 09. 2019 г.) на Конституционния съд на Р. Б разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е обявена за противоконституционна. Според решение № 3/28. 04. 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. и присъединено към него к. д. № 12/2019 г. (Обн. ДВ, бр. 42 от 12. 05. 2020 г.) на Конституционния съд на Р. Б правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред като спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на Конституционния съд изискване към Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение №4/14. 05. 2020 г. по к. д. 9/2019 г. на Конституционния съд на Р. Б (обн., ДВ, бр. 48 от 26. 05. 2020 г.), в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г. като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган.
Следователно и поради постановените решения на Конституционния съд на Р. Б оспорената пред АС-Габрово заповед като издадена въз основа на обявената за противоконституционна норма на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ се явява незаконосъобразна. При липса на касационна жалба от другата страна по спора са извън предмета на касационен контрол останалите доводи и искания на Й.К относно правното основание за прекратяване на служебното й правоотношение, което не е приложено от органа по назначаване.
По изложените съображения АС-Габрово е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде оставено в сила.
По водене на делото ответната страна е направила разноски в размер на 600 лв., които с оглед направеното искане и изхода на спора има право да му бъдат възстановени от бюджета на Агенция „Митници“. Своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат въобще не е прекомерно спрямо фактическата и изключително голяма правна сложност на спора.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/06. 08. 2020 г., постановено по адм. д. 206/2019 г. (неправилно индивидуализирано в съдебния акт като за 2020 г.) по описа на Административен съд-Габрово.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, гр. С., ул. „Г.С.Р“ № 47 да заплати на И.К, гр. С., [улица] сумата 600 лв. (шестотин) лева разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.