Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Траяна 1108“ ЕООД чрез адв.. П, против Решение № 271/22. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 221/2020 г. по описа на Административен съд (АС) С. З, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-142-0026480/ 13. 02. 2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага твърдения, че установената липса на реквизити в касовия бон може и да е пречка да се установи видът и количеството на продадените стоки, но само по себе си не влияе на отчитането на оборота от продадените стоки. Отделно от това, според жалбоподателя е нарушен принципа за съразмерност при определянето продължителността на мярката. Иска се отмяна на обжалваното решение Претендира се и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Лимберова взема становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС отм. а Загора е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-142-0026480/ 13. 02. 2020г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „Траяна 1108“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант „Щастливците“, находящ се в с. С.ски бани, [улица], стопанисван от „Траяна 1108“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

С обжалваното решение на АС отм. а Загора е отхвърлил жалбата на дружеството, приел е, че административния акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при наличие на всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че на 05. 02. 2020г. при извършена от служители на ГДФК при ЦУ на НАП оперативна проверка на търговски обект по смисъла §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ресторант „Щастливците“, находящ се в с. С.ски бани, [улица], стопанисван от „Траяна 1108“ ЕООД, е констатирано, че за извършена от проверяващите контролна покупка на два броя салати, 3 бр. ястия, 1 бр. айран и 1бр. минерална вода на обща стойност 43. 80 лева, е издаден фискален касов бон № 004460 от въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, в който липсват изискуемите реквизити - наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а и са удостоверени в Протокол за извършена проверка сер. АА 0026480/ 05. 02. 2020г. /л. 24 и сл./, който протокол, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно установеното при извършената проверка /липса в издаваните фискални бонове на наименованието на консумираните храни и напитки, количество и единична стойност по видове консумация, при изписване единствено „бар/кухня“ и обща стойност на поръчката/, е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006г. на МФ и съответно като юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Предвид така установените по делото факти съдът приема, че допуснатото в проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18 от 13. 12. 2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност, административният орган правилно е приложил със ЗНПАМ № ФК-142-0026480/ 13. 02. 2020г., принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта. Решението е правилно.

Страните не спорят по фактите. Правилно съдът е приел за доказано от фактическа страна неизпълнението от страна на касатора на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба със съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13. 12. 2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, а именно – количество и стойност по видове закупени услуги.

Спорен по делото е въпросът дали нарушението на задължението за издаване на фискален бон с предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата съдържание е основание за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект за срок до 7 дни.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба.

Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 и т. 15 от Наредба № Н-18/13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.). Нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н – 18/2006 г. определя задължителните реквизити, на които следва да отговаря фискалната касова бележка от фискално устройство, в това число количество и стойност по видове закупени услуги– т. 7 .

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай приходната администрация е установила, че от „Траяна 1108“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, като издадените касови бележки от работещото в обекта фискално устройство не съдържат данни относно количество и стойност по видове закупени услуги .

Описаната в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 от ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.

Неправилна е оплакването в касационната жалба досежно срока на запечатването на обекта, респ. забраната за достъп до същия. Този срок, е определен с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на извършваната дейност, като обстоятелството, че е определен към минимума – 7 дни, свидетелства и за спазване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК.

Настоящият касационен състав, не приема посоченото от касатора, че обжалваната ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и преустановителна.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, Административен съд – С. З е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено

Предвид изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като му се определи възнаграждение в размер на 200 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 271/22. 07. 2020 г., постановено по адм. дело № 221/2020 г. по описа на Административен съд отм. а Загора

ОСЪЖДА „Траяна 1108“ ЕООД, представлявано от Я.Т да заплати на Националната агенция за приходите, разноски в размер на 200 /двеста / лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване