Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от „О. Ф. Т НВ“, – чуждестранно нефизическо лице, чрез пълномощника си адв. Г.С, против Решение № 2374/30. 04. 2020 г., постановено по адм. дело № 12803/2019 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221018005501-091-001 от 10. 06. 2019 г., издаден от началник-сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. С., потвърден с Решение № 1471/29. 08. 2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. С. при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер общо на 380 626, 67 лева, от които 348 886, 00 лева за главница и лихви за просрочие в размер на 31 740, 67 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на последваща препродажба на стоки (козметични и фармацевтични продукти) на територията на Р. Б от О. Ф. Т към А. М. О ltd. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменен РА. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ - гр. С. към ЦУ на НАП чрез юрк.. В, в хода на делото по същество излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение...