Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Ахмед, гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат В.И против решение № 576 от 23. 09. 2020 год. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело № 431/2020 год. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. Ахмед срещу заповед № 4485 ОЧ – 5 от 03. 04. 2020 год. на началника на ГПУ Гюешево, с която на основание чл. 44, ал. 1, чл. 41, т. 1, чл. 42з, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 25 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗЧРБ/ и чл. 24, параграф 2, буква „В“ от Регламент (ЕО) №1861/2018 год., като е взето предвид предложение №4485р-1845-03. 04. 2020 год. и заповед №4077з-636/24. 08. 2015 год. по описа на РДГП Кюстендил, му е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Връщане до трета страна Р. М" и „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз“ за срок от 5 години, считано от 03. 04. 2020 год. до 02. 04. 2025 год.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба и в писмена защита от 09. 02. 2021г. се твърди, че решението на първоинстанционния съд противоречи на чл. 3, т. 3 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като не са били налице двете кумулативни предпоставки за издаване: лицето доброволно да реши да се върне в трета страна и тази страна да го приеме. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, като е приел че не е задължително излагането на мотиви от административния орган при определяне на продължителността на срока на наложената ПАМ, което нарушило неговите права...