Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столична община, срещу решение №3251/25. 06. 2020 година на Административен съд - София-град по адм. д. №4773/2019 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-02-36-471 от 05. 04. 2019 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по засегнатия от нарушенията договор № COA17-Д255-463 от 29. 09. 2017 година с изпълнител ДЗЗД „О. Н. С 2017“.

В касационната жалба на Столична община се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда за компетентност на органа издал оспореното решение, като приема последното за нищожно. Излага съображения за неправилност на съдебния акт в частта на установените от органа и възприети като осъществени от съда нарушения, както следва: По отношение на първото констатирано от органа нарушение се позовава на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). Сходството между обектите, които са изпълнявани от участниците, т. е. опитът на всеки от участниците, нямало как да не бъде преценяван без оглед на обем на различните обекти, върху които са упражнявали надзор, защото обемът бил една от основните характеристики на обектите. Дори заложеният критерий да ограничава участието на стопанските субекти в обществената поръчка, това не е било необосновано. Счита, че така формулиран, конкретният критерий за подбор давал възможност проверката на опита да се съсредоточи върху техническите характеристики на предходни услуги, изпълнявани от участниците, като гарантирал спазване на целта на Закон за ефективно разходване на средствата по чл. 1, ал. 1, т....