Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Програмата ИНТЕРРЕГ - ИПП за Транс гранично сътрудничество /ТГС/ България - Сърбия, подадена чрез процесуален представител, против решение №267 от 8. 07. 2020 г., постановено по адм. дело №788/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.
По поддържаните оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Според касатора в оспореното решение съдът необосновано е приел, че при издаването на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и изобщо не е извършил проверка на материалната законосъобразност на акта.
Ответникът – О. З, чрез своя процесуален представител в писмен отговор на касационната жалба и в представени писмени бележки до съда, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Застъпва позиция, че съдебното решение е неправилно.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:
С атакувания съдебен акт съдът е отменил Решение № РД-02-14-198 от 18. 11. 2019 година на Директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ (ДУТС) в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – ръководител на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014 – 2020. С цитираното решение на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. § 5, т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредба за посочване на нередности) и чл. 20 от Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Р. Б и правителството на Р. С (Меморандума), за нарушение на чл. 30 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 (Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012), във връзка с чл. 4, ал. 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година (Регламент (ЕС) 1303/2013) и т. 2. 3.1 от Практическото ръководство и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година (Регламент (ЕС) № 236/2014), представляващи нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности и нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на община З. е наложена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 6 010. 22 евро с ДДС, представляваща стойността на разходите за всеки един артикул, който не отговаря на изискванията за произход по Договор № Д-33/10. 05. 2017 година с предмет „Доставка на мебели и оборудване на читалище в Габров дол“ на стойност 22 957. 49 евро.
В мотивите на своето решение съдът е приел, че административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно, че на жалбоподателя не е предоставена възможност за възражения срещу основателността и размера на финансовата корекция, определена с решението, което сочи на съществено нарушение на чл. 73. ал. 2 ЗУСЕСИФ. Според съда в случая О. З е била лишена от възможността да възрази срещу сумата от 6 010. 22 евро с ДДС вместо 7 781. 31 евро с ДДС, предмет на уведомителното писмо. Така мотивиран съдът е отменил акта.
Постановеното решение е допустимо, постановено е по подадена в срок жалба. Видно от представената разписка от Спиди жалбата е взета от куриера на 04. 12. 2019г. в 16, 04 ч. Т.е. тя е изпратена в 14 дневния срок, който изтича именно на 04. 12. 2019г., както твърди и касаторът в жалбата си. Обстоятелството, че жалбата е получена на 06. 12. 2019г. в административния съд не променя изводът за срочност и следователно за допустимост на същата.
Решението на Административет съд Перник е неправилно.
Необосновано съдът е приел, че при издаването на акта за налагане на финансова корекция на община З. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
Видно от доказателствата по делото на бенефициера е предоставена възможност за възражения за допуснати нередности по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности. Като метод за определяне на размера на корекцията е посочен диференциалният метод (стр. 9 от уведомлението), въз основа на който е изчислена сума от 6 403. 87 евро, представляваща реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства – допустими разходи, от които: настолен компютър - 2 броя, на обща стойност 7134, 68 лв. или 3647, 96 евро; мултимедия - 2 броя, на обща стойност 4292, 54 лв. или 2194, 74 евро; екран за мултимедия - 2 броя, на обща стойност 548, 74 лв. или 561, 13 евро.
Неправилен е изводът на съда, че на жалбоподателя не е предоставена възможност за възражения срещу основателността и размера на финансовата корекция, определена с решението за налагане на финансова корекция.
В решението за определяне на финансова корекция се съдържа констатация за същата нередност, описана в уведомлението - нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности. Като метод за определяне на размера на корекцията е посочен диференциалният метод като размерът на реално установените финансови последици на нередността върху изразходваните средства – допустими разходи, е определен на 6403, 87 евро. Посочено е още, че с Решение №РД-02-14-290/28. 03. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата във връзка със същия договор е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, или 1147 евро без ДДС (1377, 44 евро с ДДС). Изложени са още мотиви, че на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности, финансова корекция, определена по реда на чл. 7 и финансова корекция за констатирани нередности по Приложение № 2, се натрупват до размера на реално предоставената финансова подкрепа по проекта, поради което следва да бъде определена обща финансова корекция между сумата от финансовата корекция, наложена с Решение №РД-02-14-290/28. 03. 2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програмата, и сумата, изчислена по диференциалния метод. Посочено е още, че от сумата от 6403, 87 евро е приспадната сумата от 320, 19 евро, представляваща наложена финансова корекция по пропорционалния метод, възстановена по програмата, както и сумата от 73, 37 евро, представляваща собствено финансиране по отношение на засегнатите разходи, вследствие на което е определена финансова корекция по диференециалния метод в размер на 6010, 22 евро с ДДС.
В случая няма разлика между използвания метод за изчисление, посочен в уведомителното писмо и в решението. Изложени са и мотиви за приложението на чл. 8, ал. 2 от Наредба за посочване на нередности. Изложени са и ясни мотиви относно разликата в стойността на финансовата корекция, съдържаща се в уведомителното писмо и в решението, като тази разлика не води до утежняване положението на адресата на акта, а обратно.
На основание чл. 16, ал. 10 от договора за субсидия от бенефициента е поискано да възстанови сумата от 6594, 42 евро с ДДС, представляваща общия размер на установената с оспореното решение финансова корекция - 6010, 22 евро с ДДС, заедно със засегнатата част от плоската ставка по проекта в размер - 584, 20 евро с ДДС, изчислена на основание чл. 19, ал. 2 от Меморандума за изпълнение на програмата. Т.е. втората сума не е финансова корекция.
По отношение на нея са изложени мотиви, че същата представлява недопустими разходи по очертаните две бюджетни линии, които са били верифицирани към момента на издаване на решението т. е. с нея се намаляват на допустимите разходи, изчислени като плоска ставка вследствие на наложената финансова корекция.
Предвид изложеното по-горе изводът на съда за незаконосъобразност на акта поради допуснати съществени нарушения на чл. 73. ал. 2 ЗУСЕСИФ е неправилен.
Съдебното решение е постановено и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на административния акт. Съдът не е изложил никакви съображения относно констатираните от адм. орган нарушения, относно тяхната доказаност, относно факта дали същите могат да се квалифицират като нередност, относно правната квалификация на нередността, относно определения процентен размер и основа на финансовата корекция.
Касационната инстанция не може да обсъди за първи път всички доводи на страните по делото относно липсата или наличие на основание за налагане на финансовата корекцията, относно определяне на основата и размера на същата. Преценката на доказателствата и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.
Липсата на мотиви от страна на съда в тази насока обосновава извод за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи съображения относно материалната законосъобразност на решението за налагане на финансова корекция.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение №267 от 8. 07. 2020 г., постановено по адм. дело №788/2019 г. по описа на Административен съд – Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението е окончателно.