Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв.В.Б, в качеството й на процесуален представител на П.Г, срещу решение № 1739 от 29. 07. 2019 г. по адм. дело № 225 по описа за 2019 г. на Административен съд (АС) - Благоевград. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 4648 от 18. 10. 2018 г. на директора на А. М, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на А. М оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В.А и депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 4648 от 18. 10. 2018 г. на директора на А. М, с която на П.Г е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Тази заповед е издадена на основание "чл. 91, ал. 1, чл....