Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 352 от 10. 02. 2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3568/2019 г. по описа на съда, с което е отменен по жалба на П.Ч от [населено място], [адрес], ревизионен акт № Р-16001617005629-091-001 от 12. 03. 2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 304 от 30. 05. 2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в общ размер на 12 917, 22 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 780, 42 лв., и дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив е осъдена да заплати на П.Ч сумата в размер на 951, 58 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Оните възражения в касационната жалба са свързани с твърдението, че съдът неправилно е приел за извършени реално доставките на гориво по фактури, издадени от „Хангеки“ ЕООД, „Интернешънъл УУД“ ЕООД, „М Д. О“ ЕООД (с ново наименование „ММ Ойл 2013“ ЕООД), „Цеко транс“ ЕООД, „Нивико - 2000“ ЕООД и „Дигед“ ЕООД, при липса на писмени доказателства за складиране на стоките до предаването им, собствеността на транспортните средства, с които е извършен превоза, както и доказателства за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и заключението на...