Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.К, насочена срещу Решение № 31/ 11. 02. 2019 г. по адм. дело № 688/ 2018 г. на Административен съд– Добрич (АС Добрич). От съдържанието на жалбата могат да се извлекат твърдения за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 от АПК.

Касаторът намира, че изводите на съда за обстоятелства, които имат значение за решаване на спора не съответстват на събраните по делото доказателства.

Счита, че атакуваните актове не са издадени при спазване на материално правните разпоредби на чл. 92, ал. 2 и ал. 3 и чл. 96, ал. 2 и ал. 3 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) и чл. 123 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК).

О. К на О. Д в съдебно заседание не се представлява и не взима становище по касационната жалба.

Ответникът М.К, лично и като законен представител на М. К. и А. К., в съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като следва да бъдат отменени и актовете на кмета за промяната на постоянния адрес на децата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалвания съдебен акт АС Добрич e ОТХВЪРЛИЛ жалбата на А.К, срещу адресната регистрация по настоящ и постоянен адрес в [населено място], [улица] на М. К., [дата на раждане], малолетна и на А. К., [дата на раждане], малолетна, извършена от Кмета на О. [ място] по искане на М.К от [населено място].

За да стигне до този правен резултат, съдът е намерил, че извършената промяна в адресната регистрация на малолетните деца не е в нарушение на СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) и на ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ).

Преценил е, че нито в административното производство пред кмета на общината, нито в съдебното производство жалбоподателят А.К, е твърдял, че извършената промяна в адресната регистрация на децата му в [населено място] не отразява реално фактическото положение, т. е., че децата не живеят преимуществено на адреса, на който са регистрирани от заинтересованата страна в [населено място]. Следователно, заявявайки извършената промяна в адреса на децата, заинтересованата страна единствено е декларирала пред местните административни органи настъпила промяна във фактическо положение.

Съдът е приел, че с оглед нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗГР, обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при липса на процедурни нарушения в хода на административното производство.

Намерил е, че жалбоподателят не спори, че към момента на извършване на промяната на адресната регистрация малолетните му дъщери живеят с майка си в [населено място]. Това е установено и в производството по постановяване на привременни мерки пред РС Добрич. Затова извършената промяна в адресната регистрация на децата е в изпълнение на задължението на административния орган да поддържа регистъра на населението в актуално състояние.

Счел е, че кметът на общината не е допуснал нарушение на закона, вписвайки в регистъра на населението действителния адрес, на който живеят малолетните граждани. Към момента на образуване на настоящото административно дело, както и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на малолетните деца е съобразена с постановения в производството по чл. 133, ал. 3 от СК, влязъл в сила съдебен акт.

Намерил е, че исканата от Казаков промяна на настоящата адресна регистрация на малолетните деца, която е в съответствие с определените привременни мерки, ще доведе до неизпълнение на задължителен и влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по чл. 133, ал. 3 от СК, при което е съблюдаван водещия принцип за отчитане интереса на децата.

Адм. съд е съобразил правилата, съгласно които съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Посочил е, че жалбата е подадена на 14. 11. 2018 г., след постановяване на привременните мерки, когато Районен съд Добрич с влязъл в сила съдебен акт е предоставил упражняването на родителските права на майката, заинтересованата страна М.К.

При извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, по наведените доводи в касационната жалба съдът намира съдебното решение за недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Според чл. 90, ал. 1 ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 ЗГР.

Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по - точно мястото, на което гражданите и техните малолетни или непълнолетни деца са се установили да живеят временно или постоянно, съответно при постоянния адрес да бъдат вписани в регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.

Съгласно чл. 96, ал. 1 и ал. 3 ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на децата, като техен законен представител и предвидената в чл. 129 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) представителна власт е заявила пред компетентния орган негов настоящ адрес, като след дължимата се проверка на обстоятелствата по чл. 92 ЗГР регистрация на посочения адрес е извършена.

Следва да се извърши разграничение между изведеното от специалния закон задължение за адресна регистрация и упражняването на правата и задълженията на родителя, уредени в СК (СЕМЕЕН КОДЕКС).

Адресната регистрация не е предпоставка за дължимото се според чл. 126, ал. 1 СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действително място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Ако и вписването в регистъра на населението да е от значение за упражняване на права и изпълнение на задължения, то те са относими към адресата на акта по регистрация, какъвто жалбоподателят не е.

Изведените в жалбата обстоятелства не основават правен интерес от оспорването на акта по регистрация, а подлежат на разрешаване в предвидените в чл. 123, чл. 127 СК производства.

Не основава правен интерес и твърдяното, че регистрацията е следвало да бъде извършена при подадено заявление от двамата родители. Нито в ЗГР, нито в приложимия подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-9 от 21. 05. 2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация има ограничение в смисъла, посочен от жалбоподателя, а именно, че настоящият и постоянен адрес на малолетното дете следва да бъде променян само ако на заявлението (по образец) фигурират подписите и на двамата родители, удостоверяващи тяхното съгласие.

Проблемите на режима и упражняването на родителски права не е в предмета на административното право. Възникналите между родителите спорове подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства.

Неразбирателството между родителите следва да се реши по реда на СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), т. е. съдът определя кой от двамата родители ще упражнява постоянно родителските права, което като последица определя и мястото на постоянно живеене на детето. Тези спорове се разглеждат от гражданския съд. В този смисъл с Определение от 13. 09. 2018 г. по гражданско дело № 3489 от 2018 г. на РС Добрич упражняването на родителските права е предоставено на майката М.К.

По тази причина за административния орган е достатъчно единият от двамата законни представители на недееспособните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл. 129, ал. 1 СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. След дължимата преценка по чл. 92 ЗГР административният орган може да извърши или откаже исканата регистрация.

Според чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

В случая предмет на оспорване е позитивен административен акт, чиито адресат жалбоподателят не е, съответно този акт не накърнява негови права, по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, при което подадената от него жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В този смисъл е Решение № 11254 от 19. 07. 2019 г. по адм. дело № 9473/2018 г., на ВАС Трето отделение и Решение № 14783 от 4. 11. 2019 г. по адм. д. № 7072/ 2018 г., на ВАС Трето отделение.

Визираните от жалбоподателя обстоятелства са свързани с непряко и косвено засягане на права и интереси, касаят спорове относно упражняване на родителските права – чл. 123, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), което не обуславя наличие на правен интерес от съдебно оспорване на регистрациите, поради липсата на изискуемите предпоставки на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Жалбоподателят не е участвал като заявител в административното правоотношение. Актът не е издаден при наличието на такова правоотношение, при което да е налице отрицателно въздействие върху права или защитавани от закона негови интереси, каквото е производството по заличаване на регистрация - чл. 92, ал. 13 и ал. 14 от ЗГР.

Оспореният административен акт не предизвиква негативни правни последици в правната сфера на жалбоподателя. Лицето не разполага с правен интерес да оспорва регистрациите, тъй като, не е налице застрашаване или нарушаване на неговите права. В този смисъл е Определение № 4269 от 21. 03. 2019 г., постановено по адм. дело № 581/ 2019 г. на ВАС.

Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Обжалваното решение като недопустимо следва да се обезсили, а производството по делото прекрати, като образувано по недопустима жалба.

При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски по делото са неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 31/ 11. 02. 2019 г. по адм. дело № 688/2018 г. на Административен съд – Добрич.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението не подлежи на обжалване.