Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП срещу Решение № 44/06. 01. 2020г., постановено по адм. дело № 4080/2019г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт / РА/ № 22220217008500-091-001/30. 07. 2018г., потвърден с Решение № 253/11. 02. 2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“- София в частта, с която за Й.Р са определени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 32 417. 61 лв., за 2012 г.- 5 447, 16лв. и частично за 2013г. в размер на 13 305, 83 лв., ведно със следващите се лихви за забава в общ размер от 29 252. 44 лв.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че решаващият състав неправилно е приел, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗУТ е приложима за определянето на датата на получаване на престацията по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ. Сочи, че релевантен е моментът на издаване на разрешението за ползване на процесния имот, тъй като към тази дата ревизираната е получила престацията във вида, уговерен със строителя при учредяването на правото на строеж. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство.
Ответникът по касационната жалба – Й.Р от [населено място], чрез процесуален представител в о. с.з оспорва основателността й. Представя писмена защита по съществото на спора и претендира присъждане на осъществените разноски
Прокурорът от ВАП...